Адаптация или механизми за противодействие на функционалния дискомфорт създаван в условията на тренировъчни натоварвания? - част 2

                   … продължение на част 1:                                                                                                                                                                                Автор: Юлиан Карабиберов

                                                                                                                       След дискусия по темата с Матей Казийски

  В част 1 от публикацията се опитахме да направим кратък анализ на приетата в научните среди „Теория на адаптацията“ и да предложим друг поглед за механизмите протичащи в процеса на повишаване на тренираността. Разсъжденията вероятно ще предизвикат размишления от страна на персоналните треньори и най-вече от кондиционните специалисти работещи с елитни спортисти. Ако това се случи, несъмнено ще има ползи за повишаване качеството на тренировъчния процес, защото в него ще се търси не само увеличаване нивото на силата, бързината или издръжливостта, а как достигнатите нива на тези двигателни качества се използват ефективно с цел реализиране на високи спортни резултата. Тогава мнозина ще установят, че не максималните стойности на силата ще са от първостепенно значение, а как наличната сила се контролира и как се утилизира в спортното постижение. Коефициента на полезно действие (КПД) ще придобие особено висока стойност и вероятно треньорите ще потърсят начини за неговото увеличаване чрез функционално-координационните тренировки (Карабиберов Ю., 2020 – „Съвременни аспекти на кондиционнатаподготовка в спорта“).

  Новият поглед, че вниманието на треньора трябва да се насочи към контрола на процесите протичащи в организма в неговата цялостност и не само по време на натоварване, а и по време на далеч по-дълготрайното възстановяване. Съвсем не е достатъчно да се познават механизмите само на тренировъчните въздействия и храненето, а и тези на дишането, съня, психологическата настройка в кратък и далечен план и много други, налагащи холистичния подход на работа. Кондиционният треньор – холистик ще открие нови перспективи за по-ефективна работа в спорта и фитнеса.

  В заключение предлагаме схема на 5 фази на протичащите процеси до достигане състояние на трайна адаптация.

От схемата се вижда, че физическото упражнение (стресор) е носител на информация с определена честотна характеристика, която се предава от мускулните клетки на “запомнящите“ молекули –еРНК (виж стр37) в синапсите, които разпознават и пропускат информацията. Синапсите изпълняват ролята на „молекулярни приемници“, след което информацията се анализира от „Командната система“, която задейства съответни механизми за противодействие на неблагоприятната среда създадена от стресора – стрес реакция. След серии от тренировъчни въздействия се преминава през комплекс от  структурни и функционални изменения  на клетъчно-молекулярно ниво, осъществени под контрола на генетичния апарат на засегнатите от стресора клетки (избирателно активиране на гени). Тази, пета фаза бележи ускорен синтез на нуклеинови киселини, специфични белтъци и ензими. В биомембраните на клетките настъпват трайни структурни промени, повишена активност на регулаторните процеси и биохимични реакции, увеличаващи функционалната мощ на клетките (Фурнаджиев В., Абаджиев И., 2019).

   (Написаното показва, че всяка теория действаща в момента е относително вярна и може да съществува и друга теория на тренираността, поддържаща тезата, че адаптация не съществува, защото организма и системите му не се адаптират към каквото и да било, а изграждат механизми за противодействие на дискомфорта създаван от стресорните въздействия. Това противопоставяне води до промени, вкл. и в ДНК-структурите, което води и  до промяна на прага на възбудимост при който се реагира на стресорите. Следователно се повишава  способността на организма да противодейства на стресорите и се разширява "зоната на комфорт" в която мускулите, органите и системите функционират ефективно в условията на по-високи изисквания към тях от гледна точка на интензивност и поддържането й. Погледнато под друг ъгъл, за специалистите, само по себе си това е адаптация. Това, че възприетата теория, че Земята е кръгла, не пречи да се споделя и теорията, че Земята е плоска. За това, що се касае до въпросите свързани с обяснението на механизмите за повишаване на тренираността, нека оставим учените - биолози, физиолози, биохимици да размишляват, работят и намерят отговорите. Нека се концентрираме върху това, че задачите на кондиционният специалист са свързани най-вече с практическата същност за развиване на физическите качества и реализиране на двигателния потенциал на спортиста).

    Като продължение на написаното до тук, в следващата статия ще посочим един наш трикомпонентен модел на „натоварване – функционален отговор“.

    Ползваната литература е посочена в книгата „Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта“ (Карабиберов Ю., 2020)                                                                                                        

                                                                                                                                                                                                                                                                  JK Fitness & Колеж по спорт „Био Фит“