Трикомпонентен модел на „натоварване - функционален отговор“

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Автор: Юлиан Карабиберов

  Уважаеми читатели на блога на JK Fitness,

  Настоящата публикация е адресирана към кондиционните треньори работещи в професионалния спорт.

  Независимо как ще бъдат обяснени процесите, свързани с повишаването на тренираността, бихме искали да посочим и два възможни теоритични модела за осъществяваето й. Единият е моделът на „натоварвания – суперкомпенсация“ изяснен в учебното помагало по Фитнес и засегнат накратко в Част IX от монографията "Съвременни основи на кондиционната подготовка в спорта" (Кабабиберов Ю., 2020). Този модел е базиран на пред и посттренировъчните ефекти от всички приложени средства в тренировката в краткосрочен план. Интегритетът на суперкомпенсационната фаза не предоставя детайлна информация на треньора, за да може той да вникне в интимната същност на всяко от натоварванията и да осъществява прецизен контрол в хода на тренировката (Zatsiorsky, V., Kraemer, W., 2006).  

  Вторият модел е трикомпонентен и е базиран на:

1.      Индивидуалността в протичането на разнообразни процеси в работната среда при прогресивно нарастващ дискомфорт и предизвиканите специфични реакции от функциониращите системи по време на всяко от натоварванията – моментен ефект – нестабилно краткосрочно състояние.

2.      Следови, интегрален ефект от тренировъчната единица (една тренировка) – сумарен следтренировъчен ефект – краткосрочно, относително стабилно състояние.

3.      Следовия ефект от сумирането на няколко еднотипни тренировки, например силови, за бързина, или за издръжливост – кумулативен ефект. Изгражда се хармонично работеща балансирана система – организъм с повишено функционално равнище с относителна стабилност в дългосрочен план.

  Моделът показват колебанието в напрежението и степента на умора и съответстващите на това процеси на анаболизъм и катаболизъм. Обратно пропорционалната зависимост  между напрежения и умора, от една страна, и катаболизъм и анаболизъм от друга, изисква стриктен контрол и вземане на бързи адекватни решения в хода на тренировката, което ще помогне да се извлече максимална полза от нея. За да се изгради „зона на относителен комфорт“ за този тип тренировъчни натоварвания са нужни минимум 5-7 тренировки, след което интензивността да се увеличи. Това означава, че „принципът на прогресивно нарастване на натоварването“ се отнася до група от тренировки, като броят им не може да бъде предварително известен и планиран. Достигането на ново качествено състояние може да не означава непременно фаза на суперкомпенсация (повишена тренираност), а и на икономизация следствие подобрена техника, или изградена способност за търпимост на „болка“.

  По-широката обхватност на втория модел на тренировъчния процес, създава предпоставки за по-детаилно вникване в същността на процесите на катаболизъм и анаболизъм и техния контрол. Съобразно спецификата и характеристиките на тренировъчните натоварвания в хода на тренировката и адекватно стимулираните възстановителни процеси, се осъществяват позитивни промени в поддържащите органите и системите механизми на всички нива, с цел постигане на хармония и баланс във функционирането им. Силовите и скоростните натоварвания ще стимулират изграждането на механизмите противодействащи на дискомфорта, създаден от високоинтензивните напрежения, а натоварванията за издръжливост ще стимулират изграждането на механизмите,ж  противодействащи на умората. Следователно спецификата на тренировъчните дразнители/натоварвания изгражда специфични възможности за адекватна работа в създадените условия. Първоначалата им сила/степен постепенно става подпрагова, а създадената от тях среда – „комфортна зона“ за фукциониращите органи и системи на организма.

  За да се постигне адекватен тренировъчен ефект, трябва силата и характеристиката на дразнителя:

  *  да предизвика такава работна среда във функциониращите мускулни клетки, органи и системи, че те да могат адекватно да отговорят функционално на създадените условия на дискомфорт;                 

  * да бъде в границите на поносимост и адекватност по отношение надпраговост, касаещо дозирането на интезивостта и обема им;

  * да се прилага с известна повтаряемост, което да даде възможност на функциониращите органи и системи да реорганизират функционалия си капацитет, а в редица случаи да се променят те самите. Промените са по-скоро обособителни, отколкото приспособителни, защото приспособяването и в частност адаптирането е процес на пригаждане, или нагласяване спрямо нови изисквания. Обособяването е далеч по-сложен градивен процес, свързан с промени на генно-молекулярно ниво, изискващ време за осъществяваето им. Затова, имайки предвид асихронността в развитието на мускулите, органите и системите, повтаряемостта на едни и същи по сила и обем тренировъчни въздействия дава възможност за постигане на функционален баланс в тяхната едновременна работа. Така например работата за сила задължава мускула да хипертрофира, а работата за издръжливост да увеличи броя на митохондриите и разшири капилярната си мрежа. Това означава, че тренировъчните натоварвания предизвикват обособяване на нови специфични структури и промени, вкл.  на генно-молекулярно ниво. Едва когато тези тъканни промени са налични и самите тъкани функционално готови, може да се премине към стресор с по-висок интензитет. Ако използването на същия дразнител продължи, тогава развитие на функциониращите системи няма да има, но ще започне приоритетно изграждане на способности за по-икономичното им експлоатиране;

  * да бъде специфичен по характеристика, отговаряща или близка до характера на състезателната дейност. Спортове с разнообразна структура от движения и динамика налагат приоритетна тренировъчна работа в по-широк диапазон, но определян отново от  спецификата на двигателните действия.  

  Изграждането на енергийнини механизми, отговарящи на изискваните от работната среда, касае не само количествените характеристики на „чистата“ енергия (АТФ от Кр.Ф., гликоген в мускулите и черния дроб), а и „енергоносимостта/енергоспособността“ на функциониращите органи, като относително автономна вибрационно-енергийна система – самият орган е част от общата енергия на човешкия организъм. Така например в следващата част дискутираме възможността за увеличаване на генерираната сила в преодоляващата фаза на движенията, като се използват механичните свойства на мускулите, проявани в отстъпващата фаза, което не е директно свързано с локално постъпване на повече АТФ енергия в мускулите. Този феномен се проявява и при работа в ексцентрично-отстъпващ режим на работа, когато мускулите са способни да генерират с 30-40% повече сила в сравнение с тази в преодоляващия, при едно и също количество енергия налична в мускулните фибри. Чувството за общо изтощение след тежко състезание, а не в отделен орган, показва пък, че всички системи поемат тежестта на състезателното натоварване, защото работят като единна енергийновибрираща система. Така, частното съдържа енергийно-информационната вибрация на цялото общо и обратно – общото се проявява по начин обусловен от интеграционната функционалност на частните квантово-молекулярни структури. При дискутирането на понятията регионално и локално, ще стане ясно, как последното може да влияе в глобален план.    Трикомпонентният модел, който използваме в системата „JK Fit Motion” е близък до т. нар. „Two-Factor Theory” – двуфакторна теория оу ан аа етжив аледомргиисана от В. Зациорски и W. Kraemer, (2006). 

Фигурата на модела вижте в монографията "Съвременни основи на кондиционната подготовка в спорта" (Кабабиберов Ю., 2020)!

Ползвана литература: Съвременни основи на кондиционната подготовка в спорта (Кабабиберов Ю., 2020)

                                                                                                                                                                                                 Колеж по спорт "Био Фит" § JK Fitness