Тренировъчните принципи на Специализираното и на Целенасоченото разнообразие в кондиционната подготовка

„Принципът на специализираното разнообразие“ е създаден през 1987 год. от моя научен ръководител тогава – Проф. Михаил Бъчваров, д-р. През тези години бях и негов асистент в специалността „Лека атлетика“ във ВИФ, което ми позволи да черпя от неговия богат опит и знания.

 За интересуващите се, класификацията на упражненията на 4 групи – общи, специфични, специализирани и специални е разгледана подробно в дисертацията ми от 1988 год. и остава актуална и до днес. Благодарение на моя научен ръководител, аз и моите специалисти я използваме в кондиционната подготовка на елитните спортисти.

 Принципът засяга разнообразяването на специализираните упражнения, чрез моделиране на движения от практикуваната спортна дисциплина в различни условия. Директния пренос на тренировъчни ефекти върху спортния резултат е голям.

 „Принципът на целенасоченото разнообразие“ създадох през 2010 год., като при него се използва разнообразие от неспецифични/общи тренировъчни средства, функционално въздействащи ефективно върху специалната работоспособност в конкретния спорт. Въпреки че упражненията са с общ характер, преноса на ефекти върху спортния резултат е наличен. Като пример може да се посочат лекоатлетическите стартове от различни изходни положения за подобряване на двигателното качество бързина. По кинематични параметри такива стартове нямат общо със специалните движения от единоборствата или спортните игри, но пък повлияват положително на бързината на реакция, а също и на стартовото излитане и ускоряване при първите няколко крачки след старта. Бързото реагиране и придвижване на разстояние от 5-6 м при различни догонвания на топката, или други ситуации възникващи по време на спортните игри, не е без значение. Практиката показва, функционалния пренос на взривна и бърза сила върху специални действия на скорост по време на волейболни тренировки и мачове, независимо че състезателите не догонват топката стартирайки от нисък старт. Клека с щанга е също упражнение с общ характер за всеки спортист състезаващ се извън тежката атлетика, но се използва почти от всеки желаещ да развие максималната си сила до ниво използваемо ефективно в неговия спорт. (Принципите са обяснени подробно в монографията "Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта", Карабиберов, Ю., 2020).

 При първият - да се познава добре биомеханичната характеристика на специалните упражнения от практикувания спорт, т.е. техниката на състезателните движения.

 При вторият - да се познава добре биомеханичната характеристика на самите използвани упражнения, независимо от това дали имат или не прилики със специалните.

 По примера на стартовете от различно изходно положение за бързина на реакцията, най-добре се справят лекоатлетите – спринтьори, защото знаят, че не е важно само да се реагира мигновено, но и каква техника притежава тренирания, с цел ускоряване за бързо придвижване на кратко разстояние – коя част от тялото първа да се насочи по посока на придвижването, какъв да е наклона на тялото за да се изнесе проекцията на ОЦТ пред опората на ходилата и как се движат ръцете за да се подпомогне ускоряването, какъв е приоритета на честотата пред дължината на крачката и как тя нараства постепенно.

 Практиката ми в обучение на кондиционни треньори показва, че именно атлетизма е слабо звено, не само при треньорите, но и при самите състезатели.

 Координирането на движения с цел бързо реагиране и придвижване има директно отношение към повишаването на специалната работоспособност, като най-важно условие за висок спортен резултат.

 Така стигаме отново до ползите от познаването на „Закона за квантовото вплитане“ и концентрирането на информационна енергия, благодарение на които в кондиционната подготовка интегрираме с приоритети двата тренировъчни принципа. Доколко интелигентно и осъзнато ще правим това, ще зависи и доколко ефективно ще развиваме психо-двигателните и когнитивни способности на спортиста, чрез целенасочено използване на подходящи средства.

 И двата принципа търсят пренос на ефекти върху специалната работоспособност. Ако няма такива, използваните упражнения са безполезни и по-добре да не си губим времето с тях, освен ако не целят психическо разтоварване (пример - практиката изобилства с атрактивни, но не особено полезни упражнения, дори травматични и комични. Планк с поставени ходила на вертикална плоскост и разходката им по стената е атракция само за децата).

 Запомнил съм добре съвета на Папата, ама не Римския, а Българския в силовите спортове – Иван Абаджиев.

 Той ми казваше: „Не си губи времето с никакви средства, които не са специални!“ Под специални, разбираше само състезателни или техни елементи.

 Спорът ни не приключи никога, но знам че той беше прав за неговия спорт в стабилност на динамичната система „трениращ – уред“ при еднократни изпълнения, а аз в моите игрови и други с разнообразни движения, където работеше разнообразната динамичност на същата система с цел запазване на баланса й при поредица от движения, които можеше изобщо да не се повторят в еднаквост по време на състезание.

 Не му е мястото тук да коментирам пък съвсем неспецифичните "Превантивно-стабилизиращи упражнения", които не подобряват специалната работоспособност, но ни дават известна гаранция и то не малка, че ще може да я постигнем без рискове от контузии … и да я запазим дълго време.

 „Принципът на специализираното разнообразие“ осигурява по-големи директни ползи за специалната подготвеност.

„Принципът на целенасоченото разнообразие“ пък осигурява значими директни ползи за повишаване на двигателни качества, които ще се използват ефективно за постигане на добри спортни резултати в конкретния спорт. Ползите могат да са индиректни, но и директни.

 Концентрирането на енергия при изпълнението на по-прости движения, насочена към по-малък обем мускулна маса, дава възможност за приоритетно развиване на силата и бързината в началните модули на спортна подготовка. Така във втория модул вплитаме скоростен компонент в силовия, развит обаче до своя оптимум в първия, силов модул. За целта, през Модул 2, използваме средствата от Леката атлетика – плиометрични-скокови, балистични-хвърлящи и спринтово-бегови, което изисква детайлно познаване на техническите им параметри. За успеха в състезанията, решаваща е бързината.

 Разсейването на енергията при комплексните изпълнения не позволява постигането на такова високо ниво на сила-скорост, но пък интегративната цялост е предпоставка за ефективното им използване в състезателна среда, където движенията са сложни и многоставни. Затова „Принципът на специализираното разнообразие“ е залегнал във Функционално-координационните тренировки в последните модули на нашата “JK Fit Motion” система за кондиционна подготовка.

 Поетапното използване на двата принципа обвързваме и с пренасочване на енергийно-информационни полета от лява в дясна хемисфера на мозъка, разширяването на невронната му мрежа и придобиване на специфична когнитивност и в частност нервно-мускулна пластичност. Именно тя обслужва специалните състезателни действия изискващи не само автоматизираност, а и проявлението й с мисъл при непрекъснато променящи се ситуации по време на състезание.

 Така, поетапната работа в тренировъчния годишен цикъл, задължава кондиционния специалист, да познава добре смисъла на двата принципа, за да намира приложението им по пътя към изграждане на специалната работоспособност, като основна предпоставка за добри спортни резултати.

 А кои от всичките оправдава, твоя осъзнат и знаещ контролен орган решава. Използвай мозъка с целенасочена мисъл и му поставяй трудни задания за да гради устойчивост и трайни знания! Не му принтирай в невронната мрежа, готови интернет послания без научно-приложни обоснования!