Митохондриите и метаболизма - двупосочен билет на енергизма - част 3

 Преди 20 години, за първи път в JK GYM Nautilus, използвахме редуване на движения с висока и много ниска интензивност при изпълнение на силови упражнения в единичен подход. При работа за гръдна мускулатура на смит машина, а по-късно на Nautilus машина от серията One (този тип машини позволяват много бърза промяна в дозировката на работното съпротивление, само с едно завъртане на силозадаващия елемент), се изпълняваха последователно повторения с интензивност 75% от 1ПМ (един повторен максимум) и повторения с 20% от 1ПМ. Това водеше до увеличаване броя на работните повторения и до над 20% нарастване на общия тренировъчен обем в силовата тренировка. Експеримента показа, че изпълненията с ниска интензивност между тези с висока е стимул за по-добро възстановяване, сравнение с пълната почивка между повторенията (известния ‘Принцип на пауза-почивка”). Този подход използван от руската школа в бяганията на средни разстояния, нарекох “Принцип на свободния ход”. Неговата идея беше, резорбиране на лактата в митохондриите на червените издръжливи мускулни влакна и използването му за производство на нова енергия - идея, която не се споделяше по онези времена.

 В хода на експериментирането на непрекъсната работа с променлива интензивност в силовата тренировка, бяха оптимизирани някои кинематико-динамични и биохимични показатели, техника на дишане и др.

 Хипотезата ми беше, че нискоинтензивния аеробен интервал е по-ефективен от пасивната почивка заради ангажирането на енергопродуктивните митоходрии на въвлечените в работа червени мускулни влакна. Така подкиселената от лактата клетъчна среда е леко алкализирана, а лактата частично рециклиран директно в мускулите, без да използва заобиколния път през черния дроб (цикъл на Кори). Затова специално внимание обърнах на здравето на митохондриите и регенерацията им, не чрез методите с дишане в кислородно обеднена среда (хипоксия) в пасивност, а чрез активно участие на мускулите. Методът който използвах - “Тежко-леко в непрекъснатост” - HLC by JK (JK Heavy-Light-Continuous method) ще бъде показан и обяснен в специален клип в YouTube канала на “JK Fit Motion”.

 Дали лактата трябва непременно да премине първо през черния дроб за да се превърне в пируват и от там в глюкоза, за да постъпи в мускулите и респективно в митохондриите е спорен и малко дискутиран въпрос. Предвид многообразието от функции изпълнявани от митохондриите, това не е изключено, но е малко изучено. Така или иначе, лактата е енергия стимулираща енергопродукцията и активността на дихателните функции на митохондриите.

 Експеримент 2 - в последователни тренировки:

 Ще спомена и за един експеримент, който правихме преди 40 години с колежката МС в дългия спринт -Таня Давидкова, със спринтьорите от Клуб по лека атлетика Левски. Измерихме нивата на лактат непосредствено след сутрешна интервална тренировка за скоростна издръжливост и на следващия ден сутринта, преди тренировка. С половината от групата използвахме следобеден възстановителен крос с ниска интензивност, а останалите състезатели почиваха. След измерването на лактата на следващия ден, се оказа, че нивата на състезателите използвали аеробно бягане са процентно много по-ниски от тези на състезателите, които бяха почивали. Кислородното насищане и хипервентилацията елиминират киселинността от оксидацията. Групата изпълнявала възстановителен крос показа по-добро енергийно презареждане и работоспособност.

 Този подход използвах по-късно с националите ни по волейбол - Цветан Соколов, Боян Йорданов, Андрей Жеков, Теодор Салпаров и др. При женския национален отбор регистрирахме още по-добри резултати по време на тренировъчните ни лагери.

 В хода на непрекъсната или последователна работа, синхрона в работата на мускулните влакна от различен тип, снижаващи киселиността чрез общата си митохондриална активност, допринасят за по-добро представяне при високоинтензивна циклична работа. Повишените скорости на Прага на аеробен обмен (ПАНО) и Максимално потребление на кислорода (МПК - като способност на мускулите да използват определено количество кислород за изгаряне на хранителните вещества с цел производство на енергия) са показател за по-икономична работа и превключване на скоростите в анаеробните зони на мощност при по-високи скорости, поглъщащи високооктаново въглехидратно гориво в големи количества. Трябва да се има предвид, че аеробния метаболизъм е близо 20 пъти по-ефективен от анаеробния. Защо слабо разглеждания от специалистите ПАНО е не по-малко важен за здравето и спорта от МПК, ще бъде разгледан в отделна публикация.

 От друга страна, плюс ползите от това, този който удържи психически на нарушения хомеостазис и дискомфорта от силно подкиселената среда (достигаща над 20 ммол/л), ще е с най-силната карта в ръка! Този екстрем, няма общо с контролирано дозираната хипоксия подобряваща работата на митохондриите. Т.е. отново стигаме до “Диапазона на ефективно въздействие”.

 Да се върнем на митохондриите и да проследим техния произход!

 Науката счита, че митохондриите са органели, съществували преди 4 милиарда години като бактерии, когато на планетата Земя е имало незначително количество кислород. Това означава, че ние носим в тялото си най-старите клетки на милиарди години, потвърдено и от факта, че те са носители на собствена, неядрена ДНК предаваща се в поколенията само по майчина линия. Това е така, защото и без това малкото митохондрии в сперматозоида оплождащ далеч по-богатата на митохондрии яйцеклетка, са унищожени, по природния принцип на изядената мъжка богомолка (май жената определя правилата на играта?!).

 Вградената праистирическа бактерия е митохондрията в клетката на живия организъм, поела функцията на аеробния енергизъм. Без тази бактерия, съществуващите в древността анаеробни бактерии, от една страна е нямало как да растат без да създадат висок енергиен ресурс, за който трябва кислород, а от друга е нямало как да се приспособят към новата кислородна среда, затова те са я приели и заживели в симбиоза с нея. Постепенно еволюцията допринесла за тегловото развитие на митохондиите до 10% от това на човешкото тяло, или средно около 6-8 кг. В енергоемките органи, каквито са мускулите този % достига 40.

 Тленното ни тяло е временен носител на безсмъртната ДНК, плаваща във всяка митохондрия. Така, древната приказка на кислородно работещите енергийни преобразователи продължава, жизненост на човека да дарява.

 Докато мислим как да представим всичко в синтез, митохондриите ни показват как се работи в интегритет. Чрез мрежовата си система в цялост, се осъществява контрола на енергопродукцията - включва и изключва, стартира апоптозата, генерира производството на свободни радикали важни за справяне с възпаленията и различни инфекции, моделира и организира според нуждите на клетките през които минава тази митохондриална мрежа. Митохондриялния калейдоскоп, погледнат под микроскоп, наподобява организацията в пчелен кошер, с тази разлика, че пчелите са почти еднакви, а митохондриите са хетерогенни, твърде различни според функциите си (тук разглеждаме само енергийните). Плуващите гени, определят тяхната способност. Те насърчават тяхната биогенеза. Съществува хипотеза, че условията на живот генерират нужните митохондрии с цел оцеляване на вида.

 А знаеш ли, че температурата в митохондриите е с 15 градуса по-висока от тази на твоето тяло? Феноменално нали, представи си в епицентъра на този мощен енергиен реактор какво кипи?!

 А биохимизма на квантово ниво, няма да дочака Никола Тесла, за да обяснява как протона, електрона и кислорода си общуват, та критиците на квантовите теории да кротуват без много да критикуват. Защото електрическото напрежение в митохондриите е равностойно на това излъчвано от “Бобината на Тесла”, използвана и до днес. А митохондриите са “вълшебните пръчки” на тази бобина, управляващи мълнии и демонстрирани пред публика от Стансфорд Лей през 1998 год.

 Ако имаш въображение ще направиш сравнение, с мощните електромагнитни импулси отправени от мозъчните към мускулните клетки, реагиращи с мощни съкращения, подсигурени от енергийни постъпления, благодарение на МИТОХОНДРИИТЕ.

Митохондриалния обем корелира с обема - количествения показател, а функционалната активност на митохондриите с интензивността - качествения показател на тренировъчната работа.

 Разликата при втория показател при тренирани в сравнение с нетренирани лица може да бъде многократно по-голяма, докато при първия значително занижена. Това означава, че обемните, количествени характеристики са по лимитирани откъм ползи за развитие. Развиването обаче, на митохондриалната активност трябва да стане приоритет, след като се останови забавен ръст на количеството митохондрии, т.е. изчерпване на възможностите на обема тренировъчна работа. Това е свързано със стъпаловидно повишаване на интензивността на базата на изпълен оптимален обем от тренировъчна работа.

 Basang Z. и кол., 2015, установява, че след излагане на хиперкапния (повишено ниво на CO2), размерът на митохондриите се увеличава, а мембранните отделения на ендоплазмения ретикулум се разширяват, докато след излагане на нормобарна хипоксия (понижено ниво на кислород) се увеличава само размерът на митохондриите (за комбинирания метод, прочети по-натам в текста).

 Ако искаме да увеличим броя и размера на митохондриите, трябва да провеждаме кросовите бягания, изключително в средните интензивности с аеробно енергоусигиряване, с дял на мастната обмяна. Това е приоритет в първия модул от системата “JK Fit Motion”, що се касае до издръжливостта.

 Ако желанието ни е да повишим активността на митохондриите и ефективността на електрон-транспортната система, то тогава трябва да насочим вниманието си към по-високите интензивности, налагащи не само редуването на висока (анаеробна) и ниска (аеробна) работа по еднократните променливи методи, но и използване на прекъснати методи, каквито са интервалните на средни (200-400 м), или къси (50-100м) отсечки и повторните на дълги отсечки, напр. по 1000 м в 3-5 серии. Анаеробиката ще е стимул за развиване на ефективността на работа на митохондриите. Това е приоритет във втория модул и особено задача на функционалните тренировки от третия модул на системата “JK Fit Motion”, що се касае до скоростната анаеробно-аеробна издръжливост.

 Тази последователност в модулната схема измества приоритетното въздействие от централно-базово (функционалност на обезпечаваща и кислородно транспортната система), към периферно, клетъчно-молекулярно (функционалност на работна система - мускулите). С повишаване на спортната квалификация се забелязва същото дялово изместване на функционалности при спортиста, при което се повишава и способността за понасяне на кислороден дълг и нарушен хомеостазис в работната среда на мускулните клетки. Това означава преминаване изключително към специфични въздействия в етапа на спортна специализация.

 В спорта за всички, където се използват двигателни действия, хипоксията също трябва да се отнася локално към митохондриите на работещите мускулни клетки, а не в общото задържане на дишането влияещо в цялост на всички системи използващи кислород (вътрешна хипоксия). Тя може на първо място да засегне мозъка, работещ само с наличието на кислород в митохондриите му. Затова разчитай неговата реакция и толерантност към недостига на кислород, за да не поставяш здравето му под въпрос. Така нашата система препоръчва същите диапазони на оптимално работно напрежение, в случая понижена кислородна сатурация, както при силовите упражнения - между 83 и 88% от максимума. В такава анаеробна среда живее плода в утробата на майката.

 В тази логическа последователност, може да заключим, че дихателните техники със задържане на дишането седейки, може да влияят най-вече на мисловния орган, но малко вероятно на мускулните двигатели на здравето. Така че дишането лежешком не е тренировка за митохондриите на работната система.

 В този контекст, даваме приоритет на хипоксията създадена от движенията (периферна, или мускулна хипоксия). Това ни дава основанието да работим с понятието “двигателна хипоксия”.

 Каквито и отсечки да се използват, не бива да се стига до такава величина на разгръщане на анаеробните процеси, при които да се подтиснат аеробните, при което максималното потребление на кислород - МПК да се понижи. Възможно е хипоксията да понижи и нервно-мускулната инервация и следствие на това скоростно-силовата изява. В тази връзка, следхипоксичното кратко интензивно натоварване, би превантирало от евентуални силово-електромагнитни “блокажи”. Затова трябва умело да се борави с интензивност и поддържането й във времето, интервала на почивка, брой серии и др.

 Счита се, че митохондриите обичат и стабилността, защото самите те са чувствителни и нежни, а късата им ДНК верига лесно се поврежда. А дали е точно така?!

 Личното ми мнение е, че те наистина са стабилни и устойчиви, щом са оцелели милиарди години. Могат да се преформатират сами, да са канибали, да се сливат дори с цел оцеляване, образувайки една супермитохондрия в клетката в условия на кислородна недостатъчност или глад например. При това спират да се размножават, не изработват активна форма на кислорода, пестят енергия. Няма по-голямо елекро-химическо напрежение в целия организъм, което да бъде понасяно от други клетки. Именно с това е свързан процеса на честа подмяна на митохондрии с повреди, мутации и намалени размери. Такива митохондрии се размножават по-бързо от здравите. Свръхнапрежението дава живот на митохондрията не повече от 10 дни, но без тяхната енергия, човек би загинал за няколко секунди. Митохондриалната мрежа не търпи разплетки където има само консуматори на кислорода, а само здрави и добре функциониращи клетки. Затова бързо си изработва копия и ги вплита наново в мрежовия си дихателен модел. Това означава, че дозирания хипоксичен дискомфорт, оксигенация и мисловно-двигателните напрежения ще внесат в ремонта улеснения. Отключва се митофагията.

 Подчертавам, че деленето и размножаването на митохондриите става в анаболичния процес на възстановяване с наличие на кислород. Катаболизиращото напрежение чрез липса на кислород при повишена работна интензивност “изчиства” негодните.

 И като стана въпрос за мисъл, трябва да се спомене, че най-чувствителни към кислороден недостиг са невроните. В ядрата им е библиографската информация за противодействие на дефицита, чрез протеина невроглобин. Неговата експресия в астроцитите (мозъчни клетки осъществяващи връзката на невроните с кръвните капиляри) формира кислородни молекули, а от там и синтез на животоспасяващ гликоген. Този механизъм се развива в среда на дозирана хипоксия. PGC-1(alpha) гена, регулиращ производството на нови митохондрии, може да бъде активиран от умерените физическите упражнения.

Митохондриалното дишане е свързано с въртеливо, турбинообразно движение от потока протони (електрически неутралния водороден атом има 1 положително зареден протон и 1 отрицателно зареден електрон) минаващи през мембраната, от където молекула АДФ прихваща фосфатна група и се образува АТФ. Всяка митохондрия съдържа хиляди такива турбини въртящи се със зашеметяващите 400 оборота/сек.

 Дихателната верига има отношение към атомите водород, които се разделят на положително заредени протони и отрицателно заредени електрони. Това значи, че тя е поток на електрони в междумембранното клетъчно пространство. С помощта на белтъчни комплекси, Н+ се пренася през мембраните, а електроните се освобождават и отдават на кислорода. Молекулите кислород се разделят и приемайки йони H+ се образува вода, а отрицателно заредения електронен поток по дихателната верига се използва за прикачване на протони от междумембранното пространство. Именно потока водородни атоми е основния двигател на турбината добиваща мощен високоватов ток. Мембранния енергопотенциал е огромен и се счита, че величината му на единица маса е по-голяма от тази на реципрочната единица маса на Слънцето.

 Така, че не потока електрони в дихателната верига, а турбиновъртящите прототони са двигателната сила в процеса наречен окислително фосфорилиране - краен етап на клетъчното дишане.

 Това откритие прави през 1961 год. Питър Мичел, развил своята Хемиосмотична теория. Като защита от хиперполяризация, водородните протони могат да се върнат в междумембранното пространство в митохондриалния матрикс и да се образува топлина, вместо АТФ. Това означава, че митохондриите не познават почивката, дори когато мускула няма нужда от енергия. Огромна мощност в непрекъснатост - нека някой каже, че митохондрията е нежна дама и не случайно само тя може на поколенията своите гени да предава!

 Окисляването на “тежките дълговерижни” мазнини и свързаното с това движение на големи количества електрони и увлечен от тях О2, респективно води до повреди от натрупването на много свободни радикали (до такова може да доведе и хиперполяризацията на мембранния потенциал, следствие излишъка на отрицателно зареден водород, регулиран от UCP протеините в митохондриите).

 Така че, трениращите прекалено обемно, аеробно за отслабване и топене на мазнини, трябва да се съобразяват с този факт, въпреки нарастващите възможности на митохондриите и организма да се справя с тях. Следтренировъчната помощ с прием на антиосидантни от растителни храни и зеленолистни не би била излишна, най-вече след стресови натоварвания откъм обема, особено при нетренирани лица.

 Там където се произвежда ток, има и високи температури. Ако това е свързано с токови удари, то тогава митохондриалното напрежение расте и за да няма повреди, вместо АТФ, се произвежда топлина. При такива ситуации, температурата в митохондриите може да надхвърли 50 градуса, а успоредно с това, производството на АТФ да се намали само до ниво на задоволяване на енергийните нужди.

 Вероятно в забързания метаболизъм, като отговор на големите нужди от глюкоза за единица време при скоростно-силовите напрежения, може да се окаже, че постъпващия кислород е недостатъчен за да “захване” електрони. Тогава, по принуда, организма поема заобиколен неикономичен, но единствен път на анаеробната гликолиза. С други “прихващачи” на електрони, какъвто е пирувата и техен “приемчик” какъвто е НАД, като антиокислител. Вече знаеш какво се случва с лактата и че в оптималните количества той стимулира функцията на митохондрията.

 След тези обяснения, сам ще може да направиш своята схема за митохондриално здраве и мощност и свързаното с това, повишаване потребление на кислород, включително чрез контролирано дозирана хипоксия с периодично моделиране на условия с кислородна недостатъчност. Изхождай от това, че не необятните количества кислород развиват митохондриите, а точните. Защото ако мислиш така, ще си бягаш с часове в зона V1 без никакъв кислороден недостог, а по нашата система, тази зона е само предработна, въвеждаща в средноинтензивната V2, в която на практика се намесват със своя принос и анаеробните процеси на енергообезпечаване (лека хипоксия, ще ти е от полза).

 Концентрацията на кислород прогресивно намалява от момента на поемане на въздух, където е 21%, а на входа в митохондриите той вече е едва 0,01%. В същото време концентрацията на въглероден двуокис е 6% в митохондриите срещу 0,03% в поемания въздух. Следователно митохондриите изработват въгледвуокиса. Турбините работят за да стабилизират и балансират тези съотношения, като първичен компонент в процеса е кислорода, а вторичен въглеродния двуокис. Големите отклонения затрудняват работата на митохондриите, натрупват свободни радикали и внасят повреди. С възрастта митохондриите намаляват производството на АТФ, СО2 и вода и увеличават това на токсини. Един от начините за противодействие е увеличената концентрация на СО2 във вдишвания въздух. Тя може да бъде повишена до цели 8%, което чувствително да намали оксидативния стрес и респективно концентрацията на свободни радикали. Прекомерно високите нива на О2 и респективно понижени на СО2, например при хипервентилация (при дълбоко дишане) могат да доведат също до ред повреди. Тук визирам възможните отклонения разгърнати извън “Диапазона на ефективно въздействие”, в които надявам се да не изпадаш. Тогава наистина ще се срещнеш със стресора - разрушител, а не с активатора - градител.

 Знам, че си мислиш за индийските дихателни практики. Но те са свързани и със снижаване на метаболизма и със задръжане на дишането, или бавното дишане и съответни техники. Може да се предполага, че дишането зависи и от количеството въглероден двуокис (СО2) постъпващ в белите дробове, т.е от излишъка му. Затова индийците имат и хипоксични практики.

 На практика, митохондриите отстраняват СО2 който сами изработват, защото ако това става некачествено, няма да има и качествено поемане на О2 (ако няма отдаване на СО2, няма получаване на О2). Ако въглеродния двуокис е в недостатъчно количество, то пренасяния с кръвта кислород не може да бъде отдаден на митохондриите и мускулните клетки. Това означава, че СО2 има сигнални функции. Задържането на дишането повишаващо концентрацията на СО2, има за цел оптимизиране на неговото отстраняване и респективно окисляване в клетките.

 В крайна сметка, процентното съотношение на О2 и СО2 и състоянието при което функционира организма ще определи начина, дълбочината и честотата на дишане.

 Във възрастов аспект, науката изследва и доказва ползите от дозираното понижаване на кислород и увеличено на въглероден диоксид за активното дълголетие на човека и в частност на отстраняване на увредените клетки, укрепване на кръвоносни съдове и шаперони (белтъци организиращи оформянето на големите молекули и придобиване на тяхната функционална форма и конфигурация), влияе положително на капиляризацията, ефективността на митохондриалната енергопродукция, имунитета, нервно-хуморалния контрол на дишането, програмираната клетъчна смърт, възстановяване след възпалителни процеси и травми и много други (Прокопов А., 2025).

 P. Tregub и кол. 2024, експериментално доказва, че комбинираният ефект на хипоксията и хиперкапнията упражнява по-изразен невропротективен ефект в сравнение с отделното им приложение (Фиг.1). Освен че влияе на препрограмиране на митохондриалния метаболизъм и понижаване нивото на стреса, има отношение към поддържането на електролитния баланс и Ca2+ хомеостазата, регенерацията на невроните, съдейства при лечението на детска церебрална парализа и диабетна полиневропатия при деца и др.

 С други думи, контролираното моделиране на променливо балансиран кислородно-въгледвуокисен дискомфорт в клетъчната и митохондриална мрежа, спонсорира размаха на оздравителната витална среда на човешкия организъм.

 Практиката: волевото задържане на дишането по време на бягане с цел хипоксия е добър вариант, а по-обилното потене е показател, че си в такива условия на работа. Дишай през носа!

 Умишлено няма да се спирам на ползите и от хипервентилацията, известни на физиолозите и много треньори. Възможностите за разработване на хиперкапнично-хипоксични тренировъчни методи са обект на внимание на много специалисти по света. Но ти използвай дълбокото дишане и дихателни упражнения след анаеробна тренировка или интензивен крос, за да не поставяш митохондриалното здраве под въпрос.

 Не се навличай с найлони, шушляци и други топлинно стимулиращи дрехи, защото митохондриите обичат охлаждането, а не топлината, която изкарва от тялото само водата.

 Когато митохондриите работят ефективно, те се нуждаят от по-малки кислородни постъпления, могат по-бързо да включват въглехидратите и мазнините за получаване на енергия (метаболитна гъвкавост).

 1. Разгряване с нискоинтензивно бягане в зона 1 (V1) - 3-4 мин, специфично бегови упражнения - 5 бр., 3 ускорения по 60 м или 8 – 10 сек с интензивност 70%/80%/90%, почивка 3 мин. Доброто загряване, но не и прегряване (инфо за тези които се навличат с грейки за да свалят кг) корелира с усвояването на О2 от митохондриите и мускулните клетки;

 2. Пробягване на 5 х 150 м, или по 30 сек с 80% интензивност, през 100 м леко бягане или ходене;

 3. 4 мин нискоинтензивно бягане (V1); 3. 3 х 15 отскока на височина, през 45 сек бавно ходене, почивка 4 мин;

 4. Пробягване на 2 х 1000 м с 85% интензивност (от тази с която може да се пробяга отсечката за най-кратко време), през 300 м леко бягане или ходене, или 2 х 4,30 мин през 3 мин, като ако използваш по-ниско работно напрежение може да комбинирша със задържане на дишането по 5 сек на всеки 300 м;

 5. 3 мин нискоинтензивно бягане (V1) и дихателни упражнения, или 5-8 дълбоки вдишвания, изпълнени през 2-3 крачки в ходом.

 Нисковъглехидратно следтренировъчно хранене минимум 30 мин след заниманието, или вечеря богати на зеленчуци и респективно на антиоксиданти (отварям скоба, че антиоксиданти на хапчета не са ти нужни, защото маратонците добре знаят, че те не водят до по-добри спортни резултати в издръжливостта, където се счита, че обемните тренировки натрупват свободни радикали). Прекомерните им количествени стойности дават информация за “претоварване в работната среда”, както и умората в трета степен, с цел навременна корекция. Те ще активират естествените организационни процеси на самоелиминирането им от подготвения за това организъм. Нали разширяваш митохондриална мрежа, а по-голям елиминатор на свободни радикали от нея няма ... самите те са важни за изпращаните сигнали до клетъчното ядро, отключващи образуването на нови митохондрии. Но все пак, да се съобразим и с моментните възможности на организма за поносимост на стрес.

 Следователно, дали свободните радикали ще действат като вредни, защитни или сигнални фактори зависи от баланса между производството им и тяхното обезвреждане в точното време и на точното място. Отново стигаме до дозировката и принципа на оптималност, а не всичко до стресиращата максималност. Освен това да не забравяме, че само 0,01% от поетия с въздуха кислород достига до митохондриите, което лимитира реактивната му форма до нищожни количества. Тогава, дали би искал да блокираш сигналната им значимост и дали изобщо са ти нужни антиоксиданти под формата на хранителни добавки?! Запази антиоксидантите за по-значими стресори, които ще са истинските вредители-агресори. Използвай ги при “замърсители”, токсикатори, при възпаления и други подобни нездравословни постъпления.

 Спане на хладно, възможно на по-голяма надморска височина (повод за посещение на високопланинската ти вила). На следващия ден - равномерен крос с ниска интензивност (V1) и продължителност до 45 мин. След това се награди с храна, която ти е по душа!

 Това е процедура за Митохондриално здраве и нейния приоритет не е да изградиш скоростната издръжливост на лекоатлет. Затова не е нужно пред и следтренировъчно въглехидратно зареждане за да издържаш на продължителни циклични натоварвания, а да насочиш депонирания енергиен клетъчен ресурс в обмен с митохондриален рекурс. Вторичен ефект от това, ще е и загубата на телесна мазнина.