Възможно ли е Съзнанието да е и извън мозъка и невронната мрежа?

 Никой от нас вече не се съмнява, в способността на мускулните клетки да си взаимодействат, да се изграждат и запаметяват върху основата на информацията получена от тренировъчните въздействия.

 В една от публикациите обяснихме първичността на информацията пред енергията и материята, каквато са и мускулите и мозъка и всичко в нас и, че информация, енергия и материя, могат да бъдат едно и също нещо.

 Но къде е съзнанието в тази триада, или единство?

 Ти подхождаш към щанга от 100 кг с настройка, че ще преодоляваш именно 100 кг и стартовото ти напрежение ще отговаря на това тегло. Ами, ако щангата не е от стомана, а от имитираща материя с 5 пъти по-малко тегло и ти не го знаеш? Ще я запратиш в тавана ... и ще се чудиш какво стана!?

 Ще кажеш, мозъка е заблуден, той подава команда за инервация отговаряща на 100 кг, на база визуализация.

 Може ли мозъка да не е единствения играч ... и осъзнаването да се разпростира и извън него?

 В пандемията се питахме, как може един вирус да бъде толкова интелигентен, че да разпознава слабите места, да предвижда къде и как да атакува и да се съгласува с роднините си, като няма мозък?! Няма мозък, но явно не е прост.

 Когато вуйчо ми колеше петел на двора, съм се чудел, как петела продължава да бяга без глава и как мускулите получават електроимпулси за да работят, като мозъка го няма. Но пък разбирах използваната фраза от нашия треньор по футбол: “Какво бягате като петли без глави!”, или “Имате много мозък, но костен и гръбначен!”.

 Възможността за разглеждане на клетъчните структури на субатомно ниво, откриват нови хоризонти в разбирането на значението на поведението на елементарните частици.   Без да се задълбочаваме в обяснения на квантови теории, ще обобщим някои факти:

 1. Структуриращите материята, молекули, атоми и елементарни частици, се държат в безброй възможни суперпозиции като вълни до момента на въздействие върху тях. В момента на появяването на идея и цел, те вземат поведенческо решение, като че ли разпознават този акт и се организират в строен порядък. Те организират не само себе си в строга измеримост, но и алгоритъма на бъдещо формиране на белтъчните структури строго специфично, така че да отговорят адекватно в противодействие на приложения върху тях дразнител (в научната литература, това се нарича Адаптация).

 2. Това означава, че информационния потенциал на тренировъчните натоварвания е възможно да бъде усвоен на субатомно ниво, още преди да бъде анализиран от мозъка и приложен в материалната си форма.

 3. Това означава, също, че границата между биологично-химичното и ментално-физичното, в организираност на квантово ниво е силно“размита” и всичко така се вплита, че вероятно обяснение трябва да търсим в активността на “Тъмната материя” съставляваща над 80% от масата във Вселената, симетрията й с материята и интегритета в цялост ... и най-вече във възприемането на електромагнитните квантови полета с носители електрони, протони, неутрони, кварки, лептони, бозони, мюони и други още неизвестни, като жива енергия, която усеща, чувства и се самоорганизира. Научните експерименти показват, че дори просто устроените живи организми и дори растенията, могат да реагират в живототворяща организираност на ниво елементарни частици ... без да притежават мозък.

 Най-фрапиращото заключение на някои учени е, че елементарни частици, се превръщат в други, незабележими частици, като че материята се изплъзва в друго измерение, или Вселена. Антиматерията почти не присъства в реалната материя. Тъмната материя, пък изобщо не си взаимодейства с нея, освен гравитационно. Загадъчната тъмна материя е строител, притежаващ структурираща енергия поддържаща реда във Вселената.

 Дали такъв вид енергия не присъства и в човешкото тяло, като регулира тъканните взаимовръзки, поддържа структурата и отдеференцирането на органите и системите и балансира хармоничната му цялост?!

 Дали някога ще надникнем толкова надълбоко в микрокосмоса на организма, където да видим проекции на много по-интимни измерения, от тези, които наблюдаваме в момента?! А може би, тези равнища не са достъпни за нас, хората, защото нашата намеса, може да наруши тънкия баланс между елементарни частици и семеподобните античастици, да изкриви огледалните полета формирани от тях и дори симетрията в хода на времето, така както водолаза променя хармонията на движение на рибите от пасажа.

 4. Атомът не е частица бездушна материя, той е енергиен и информационно-преносен процес със смисъл, заложен в програма за поддържане на хармония и здраве в човешкия организъм.

 5. Съзнанието у човека може да направлява елементарните частици, но раждането и дишането в тях е независимо от него. Независимо от това, те са в квантова взаимовръзка, съгласуваност и толеранс.

 Съзнанието е психо-физическо състояние на материята, организирано на микрониво в сложна мрежова система. Мозъкът може да влиза в тази мрежа и реорганизира ... и то безконтактно.

 Квантовите електромагнитни вълни и полета са основни играчи, както между футболисти топката отива от крак на крак без пряк контакт, но в обхват на точния пас. Това означава, че вълнови импулси създадени в невроните, могат да се предават между клетките без директен контакт между тях, чрез междутъканното пространство.

 Системата “JK Fit Motion” разглежда много такива “безжични” мрежови контакти, като например тези чрез фасциалната информационна мрежа, митохондриалната колективна система, а дори и в невронната мрежа в резонанс и симетрия на двете хемисфери. Всички те целят организирането на квантова синхронизация и баланс в работата на клетъчния органичен апарат.

 В разултат на тяхното интелигентно взаимодействие, разширение и информационно уплътнение, възникват условията за развиване на съзнание. Генерирането му само в мозъка, обаче е под въпрос, защото Космоса е на последен щафетен пост. Той обяснява как се създава осъзнато равновесие между хаоса и реда. Възможно е, не Висшия Оператор да е постоянно на пост, а той да е изградил само алгоритъма на баланса и транслиращия въжен мост. Свободната воля е подемния лост.

 Създаването на живот в съзнателност от микро ниво на атомната структура се обяснява със свойството Емерджентност, за което вече сме писали.

 Но въпроса тук опира, дали наистина “бездушните” частици на субатомно ниво могат да генерират съзнание, така както разхвърлените ноти събрани от велик композитор, оформят звучна симфония?! Изкуствения интелект, непритежаващ съзнание, също може да генерира звучна мелодия, но не и такава, която да усетиш с душата.

 Ако нашите клетки съдържат и съдържимото в Космоса, то къде у нас се съдържа пустотата, открита от Космическия телескоп „Джеймс Уеб“?!

 Вероятно антиматерията създава ритъма в квантовия танц на материята, където съзнанието интегрира инструменталния акомпанимент в мелодична цялост!?   

 Въпросите показват, колко малко знаем, а отговорите пораждат нови въпроси. Тази пустота от незнание съществува, защото Вселаната се разширява, а Микрокосмоса се раздробява на все по-малки елементарни частици. Колайзера в Церн го показа.