Бързината, или действие за кратко време в осъзнатост

                                                                                 Автор: Юлиан Карабиберов

 В повечето спортове, бързината е това двигателно качество, което решава изхода от състезанието. Тя може да се разгледа и като способност да се извърши състезателно движение с определена амплитида за най-кратко време. Миг забавяне може да е равно на загуба.

 В колеж по спорт „Био Фит“ преподаваме спецификите на 7 вида бързина, но не само в спорта, а и в живота бързината е на мода, полза и за всеки притежаващ я изгода.   

 Но в действителност, най-добрият в скоростта ли притежава привилегията да побеждава?!

 Физиката казва, че скоростта е изминатия път за единица време, т.е. път разделен на време. Така че, ако пътя е предварително ясен, то боравенето с времевия показател, ще е двигателния генератор за резултатност в енергийна адекватност.

 Времето носи потенциалната енергия на информацията натрупана от опита, знанията и стотицитте тренировки в миналото. Но успешното бъдещо действие е възможно само „преминавайки“ през ритъма на мисълта предхождаща настоящия момент на проявлението му. Това е представата, или мисловния рисунък на идеалното движение от бъдещето. Така интегралното сливане на информация от минало и предстояще ще подпечата пропуска за придвижване през портала на времевото настояще.

 Когато предстоящето действие е осмислено решение, в резултат на ситуация възникнала в последния момент, би могло да се заключи, че времето за протичане на мисълта ще забави последващото изпълнение.

 Който действа без да мисли, греши, въпреки че със сигурност ще е по-бърз, отколкото ако изчаква решения на съзнанието. Ако прекалено бързаш може да изгубуш ритъма на връзката мисъл – действие, а от там и контрола към момента за реализиране на търсения резултат.

 Скорост без смисъл е като механично движение без посока и цел. Тогава ще осмислиш текста в песента, която пеехме като войници – „Всеки в живота си има пътека и крачи по нея към някава цел ... но аз, аз крача без цел ... пеехме я, вероятно защото по устав, изпълнявахме заповеди без право да мислим, или защото имаше кой да мисли вместо нас!?

 Предимство в играта имат, тези които предварително разчитат възможните действия на другата страна, но въпреки това ситуацията отрежда варианти, от които ще бъде възпроизведен само един от тях. Тук не спрягам квантовата механика с елементарните частици в суперпозиция, до момента на наблюдение, защото се съмнявам във всичко, изказвайки мнение. А то е, че тези частици се движат като вълни докато настъпи момента в който се появява близка частица с която влизат в балансирано взаимодействие. Т.е. не наблюдението, а взаимодействието вкарва частиците в порядъка на съобразено движение една спрямо друга.

 

 А в играта, „Реакцията на съвпадение“ корелира с интелекта на индивида и времевия интервал използван за адекватно решение-действие с висок КПД. Тези хора изчакват момента и не бързат да изпреварят мисълта с необмислени действия. А може би дори почивка ще помогне да се осмисли и почувства движението.

 Бавното движение в силовата тренировка ще ти помогне да усетиш „сцеплението“ на съпротивлението с мускулите, бавното четене дълбочината на научаването, бавното хранене вкуса на храната, бавната стъпка дълбочината на следата.

 В такъв случай изглежда, че „осъзнатото четмо“ на всяка ситуация налага бавно забързване (съобразена скорост на движение) на време с мисъл в резонираща интеграция.

 Електрохимичния сигнал тече по нервите, но магнитния облак около тях носи квантовата същност на аналитичното мислене. Координирания пренос на информация от дясна към лява хемисфера на мозъчната кора и обратно в творческа цикличност, определя персоналната идентичност на взетите интелигентни решения по пътя към целта. Те корелират в ритъма на времето, което може да се оптмизира, но не и игнорира като енергиен показател в осъзнатост.

 Усъвършенстването

 С него, сам ще се учудуш как твоите мисли започват да се материализират толкова бързо. Това е ускорение. Това е интензифициране на процеса на взаимовръзката между квантовото поле на съзнанието и мисловна реализация в материалния си вид. Това е реакция на твоята енергетическа система, която фиксира повишената честотна активност на квантовото ти поле. Реалността откликва на съзнанието, но с автоматизацията на движенията и повишената им синхроничност, това става по-бързо. 

  Преди усъвършенстването

 Бързай бавно, научи се да изчакваш съзнателно във времето за да уловиш детайла и този баланс и хармония във вибрационно звучене, като в Моцартова симфония! Тогава се ражда съзиданието. И както един мой приятел казва, тогава състезателя става игрище, а дори и самата игра. Шоуто е в енергийна пълнота и оставя историческа следа.

 А ти, в забързаното ежедневие, темпото забави, трайно взаимоотношения гради, в кариерата не бързай дори, за да не изпуснеш в бързината да усетиш най-сладките мигове на топлотата ... а тя не свети в обсега на пустотата. Това че някой бърза, не значи, че ще те изпревари. Не забързвай живота, а се движи заедно с него. Бъди неговото качествено присъствие.

 Някой от мъдреците беше казал – който знае да чака, знае как да живее.