Американско проучване установява високи нива на олово и кадмий в протеиновите хранителни добавки

 Протеиновите хранителни добавки може да доставят протеиново съдържание, което е част от здравословната диета, но те не винаги са най-безопасният източник. Проектът „Чист етикет“ заяви, че проучването „служи като сигнал за събуждане за потребителите, производителите, търговците на дребно и регулаторните органи“. Авторите твърдят, че потребителите очакват безопасни и чисти протеинови добавки, но откритията сочат значителни пропуски в контрола на качеството. Освен това много от тестваните продукти съдържат замърсители, които не са включени в етикетите за хранителна стойност.
 Замърсителите в протеиновите прахове идват от два основни източника: почвите, където се отглеждат съставките, и опаковката на продукта.
 Проектът „Чист етикет“ отбеляза, че има „някои добри новини“, тъй като тестовете му установиха, че BPA е почти елиминиран от опаковките. Той приветства реакцията на индустрията както на потребителското търсене, така и на противоречията около химикала.

 Какво означава това за Европа?
 Лука Бучини, председател на Европейския алианс за специализирано спортно хранене (ESSNA) и управляващ директор на Hylobates Consulting, каза пред Ingredients Network, че ЕС и Обединеното кралство имат строги законови ограничения за тежки метали в хранителните добавки. Той обясни, че спортните и активни хранителни продукти, включително протеиновите хранителни добавки, са строго регулирани в ЕС и Обединеното кралство и че тези разпоредби са едновременно строги и се основават на оценка на риска. Той добави, че макар някои протеинови прахове да не са обхванати от ограниченията за тежки метали, „няма доказателства в Европа, че имаме проблем“.
 Бучини обясни, че BPA е подложен на контрол от няколко години, като вече са въведени строги ограничения за употребата му в пластмасови материали, предназначени за контакт с храни, и покрити продукти като метални консервни кутии. „ЕС наскоро забрани BPA за материали, предназначени за контакт с храни, а от 2018 г. насам има строги ограничения за неговото наличие в храни за опаковъчни материали“, добави той. 

 Как могат марките в ЕС да намалят риска от замърсяване в своите продукти?
 Бучини обясни, че продуктите могат да се замърсят неволно в производствения процес и по цялата верига за доставки по няколко начина. „Ранна точка на навлизане може да бъде чрез суровините. Замърсителите могат да бъдат най-концентрирани и следователно по-лесни за откриване в суровините“, каза той. Бучини подчерта, че за да намалят риска от замърсяване, марките, на първо място, трябва да имат стабилни вериги за доставки и да използват реномирани доставчици на съставки. Той каза: „Компаниите трябва да поставят под въпрос географския произход на материалите, кой е доставчикът на тези материали и какви предпазни мерки са въвели доставчиците, за да сведат до минимум рисковете.“ Второ, Бучини каза, че марките трябва да извършват одити на производствените си съоръжения за потенциално замърсяване и за да добавят слой безопасност, да тестват готовите си продукти.

                                                                                                                                                             JK Fitness - SNC