Мускулна хипертрофия на червените мускулни влакна

                                                                          

                                                                                 на снимката - Валентин Петков - JK GYM                                                                                                                                                                    
  Възможна ли е хипертрофия на червените мускулни влакна е въпрос често дискутиран във фитнес залите.

За да да дадем отговор, нека първо си припомним какъв е състава на мускулите и какви типове са мускулните им влакна от които са изградени! 

  Състав на мускула – той съдържа около 70 – 80% вода и 20 – 25% сух остатък: 1. белтъци над 80% от сухия остатък, в това число съкратителни /миозин и актин/ и регулаторни /тропонин и др./, проявяващи афинитет към Ca-йони; миоглобин /аналогичен по функция на хемоглобина в кръвта/, миоалбумин, колагенни влакна и др.; 2. АТФ /около 0,01 %/, КФ /около 0,5%/, гликоген /0,5 – 2%/, млечна киселина /лактат/около 0,02% като продукт от метаболизма на въглехидратите и др.; 3. минерали /около 1%/ в свободно и свързано състояние /Na, K, Ca, Mg, P и др./; 4. различни ензими, участващи в разграждането на въглехидратите, белтъците, мазнините и др.

  Типове мускулни влакна – реакцията на мускула зависи от типа влакна, от които е изграден. В морфологично, биохимично и функционално отношение са обособени: тонични влакна – осъществяващи бавни мускулни съкращения и фазични – осъществяващи бързи съкращения. А в зависимост от количеството миофибрили, митохондрии, миоглобин и др. се диференцират бързосъкръщаващи се /бели/ и бавносъкръщаващи се /червени/ мускулни влакна.

  Бързосъкращаващи се /FTF – Fast Twitch Fibers/ - изглеждат бели, поради по-слабото им кръвооросяване, съдържат по-малко миоглобин и митохондрии; имат нисък оксидативен /окислителен/, но висок гликолитичен капацитет /вж. гликолиза/. Те са приспособени за работа предимно в анаеробни условия – могат да се съкращават с голяма честота и да развиват голяма мощност /работят в режим на максимални по интензивност – над 90 – 95 % натоварвания/, но бързо се уморяват. Техни подтипове /като междинни/ обезпечават натоварвания в условия на субмаксимална интензивност: FTaF /бързи оксидативно-гликолитични – FOG/, които имат по-висок оксидативен капацитет и по-бавна уморяемост и са типични за представителите на спортни дисциплини, изискващи скоростна издръжливост; FTbF /бързи гликолитични – FG/, които имат по-висок гликолитичен капацитет и се наблюдават у представителите на краткотрайните, високоинтензивни /с взривен характер/ спортни дисциплини. Приема се, че в резултат на тренировка за издръжливост, FG-влакна могат да се доближат по качество до тип FOG.

  Бавносъкръщаващи се /Slow Twitch Fibers – STF/ - изглеждат червени поради богатото им кръвооросяване , притежават повече миоглобин и митохондрии; имат нисък гликолитичен, но високо оксидативен капацитет. Те са приспособени предимно за работа в аеробни условия – не могат да се съкращават с голяма честота и мощ, но осъществяват продължителна работоспособност и бавно се уморяват; типични са за представителите на спортните дисциплини, изискващи издръжливост.

  G.D’Antona и кол. 2006 год. съобщават за наличието при културисти на четвърта форма на мускулни влакна, наречена неонатална.

  Тук отново отбелязваме, че високоинтензивните натоварвания въздействат върху белите мускулни влакна типове FTF, FTaF, FTbF; за тези, които целят мускулни размери, по-важни са гликолитично подчертаните типове влакна заради активизирания от тях механизъм на енергообезпечаване. За целта, интензивност на тренировка 75-80 % е най-добрата; по-висока /над 95 %/ е подходяща за развитие на FTF-влакната, активизиращи креатин-фосфатния механизъм; кратките „взривни” натоварвания са най-подходящите за развиване на максималната сила и скорост и тях използват щангистите, каратистите, боксьорите, спринтьорите и др. Цикличната кардиодейност за издръжливост въздейства върху червените бавносъкръщаващи се, но издръжливи STF-влакна, активизиращи аеробния механизъм на енергообезпечаване.

  Някои изследователи /S. Pereira и кол., 1994/ допускат съществуването и на други типове /извън описаните/ мускулни влакна. Освен това при човека не е установена възможност за цялостно трансформиране на един тип мускулни влакна в друг тип – спортната тренировка не може да променя генетически заложеното съотношение между видовете мускулни влакна. Известна морфологично-биологична трансформация е възможна единствено в групата на бързосъкращаващите се влакна – трансформация, в смисъла на подобрена капиляризация /подобрено кръвоснабдяване/, в резултат например и на аеробни тренировки за развитие на издръжливостта. Това практически ще означава подобрено хранене и възстановяване на тъканите и респективно по-голяма устойчивост на умора.

  Генетичната предопределеност и невъзможността за радикална трансформация на един тип мускулни влакна в друг е една от причините да препоръчаме не разнообразието въобще, а конкретно целенасоченото и специализираното разнообразие във фитнес програмите. На тази база в нашите програми се включват само специфични натоварвания за сила, маса, издръжливост и постигане на релеф, с разнообразие вътре в тях.

  Този подход кореспондира с мнението на други автори, като проф. В.Фурнаджиев, които считат, че чрез целенасочени специализирани  тренировки може до известна степен да се постигне трансформация на един тип мускулни влакна в друг.  

  Както казахме в началото, във фитнес средите често се дискутира въпросът, кой тип мускулни влакна увеличават своя физиологически напречник /т.е. обема/ – почти винаги отговорът е белите!; червените не променят своята дебелина.

Така ли е в действителност?

  Изследване в Dr. Kraemer’s Laboratory /по L. Brown, 2007/ показва, че в резултат от двумесечна силова тренировка се увеличава обемът и на белите, и на червените мускулни влакна  (установено е изменение в дебелината на двата типа влакна на квадрицепса на жена – измерването е направено чрез биопсия преди и след двумесечната силова тренировка).

  Друг експеримент на същият автор показва, че степента на мускулната хипетрофия на мишницата при жена, тренирала 6 месеца със силови упражнения води до нарастване чистата мускулна тъкан за сметка на нарастване на обема и на FTF, и на STF – влакната, с едновременно намаляване количеството мастна тъкан около мускулите.                                                                       Публикуваното през 1982 год. изследване на Tech P. и Larsson L. върху културисти и силови трибойци показва, че първите имат по-голямо напречно сечение на бавните мускулни влакна, отколкото вторите. Има се предвид, че трибойците работят с натоварвания над 90-92%, а културистите с такава между 70 и 80%.

  Проведените от нас експерименти през 1988 год. показаха известно увеличение на мускулните обеми и силова издръжливост в долните крайници на бегачи на средни разстояния от отбора на ВИФ, при използването на методи за издръжливост с ограничаване на кръвоснабдяването им. Тогава отдадохме значение на един от факторите, а именно – обилното кръвонапълване в мускулите, веднага след освобождаване на ограничителя на кръвоснабдяването (в нашия случай това беше ластик). Този ефект е известен в практиката като „флашинг”. Този подход свидетелства за ефективността от прилагане и на частичните повторения, като в литературата съществуват данни за благоприятното им въздействие върху призводството на растежния хормон (Kawada S. и кол.2004).

  Резултатите от тези изследвания поставят под въпрос твърдението за увеличаване обема само на белите мускулни влакна при силова тренировка. Коректен отговор на подобен въпрос изисква в частност и високообемната културистична тренировка, особено изпълнявана в серии до отказ, супер и гигантски серии. В такъв режим на работа, тренировката не е чисто силова, защото реално тя ангажира повече или по-малко качеството издръжливост. От такава позиция би могло да се приеме възникването на физиологично-биохимични предпоставки за нарастване и на физиологичния напречник на червените мускулни влакна.

                                                                                                                                                                                    JK Fitness

Коментари: 0
Към тази публикация още няма коментари. Защо не напишете първия коментар още сега?
Коментирайте статията

Вашият email адрес няма да се публикува. Задължителните полета са маркирани със *