Високопротеинови диети (част 1)

                                               

                                                                                                                           Част 1                                                       Автор: доц. Валентин Панайотов, д-р

                                                                                                                                                                                                Преподавател в Колеж по спорт "Био Фит"

  Въведение

  Популярните изисквания относно здравословния състав на приеманата храна препоръчват 45%-65% от консумираната енергия да е от въглехидратни източници, 20%-35% - от мазнинни и 10%-35% - от белтъчни (73). Същите източници поставят препоръчителните дневни количества на консумираните белтъчини за лицата от женски и мъжки пол съответно на 46 гр/ден и 56 гр/ден  (0.8 гр на кг телесна маса). Тези изисквания опредлят диета със съдържание на белтъчини, по-високо от 0.8 гр на кг тегло като високобелтъчинна (74).

  Хранителните режими с високо белтъчно съдържание варират в относителното количество на останалите хранителни вещества. Особено популярната в последно време диета на Аткинс, например, постига високото си белтъчно съдържание за сметка на силно редуциране на въглехидратния прием и съответно повишаване на този на мазнини (3). Тази концепция (високо белтъчно и ниско въглехидратно съдържание) се прилага в различни варианти, като се използват и различни търговски наименования.

  От друга страна, съществуват високобелтъчни диети с нормално съдържание на въглехидрати и мазнини, които успяват да постигнат подобряване на метаболитните характеристики на прилагащите ги, което подчертава потенциалната важност на високото протеиново съдържание (независимо от приема на останалите макронутриенти) по отношение на постигането на здравословни ефекти (66).

  В центъра по спортни храни - SNC се изработват специални хранителни програми с оптимизиране състава на макронутриентите в дневното хранително меню, съобразно соматотипа, генотипологията и индивидуалните дадености на всеки човек.

  Освен това, в JK Fitness Center Nautilus, се правят допълнително тренировъчни програми за регулиране на калорийния баланс и оптимизиране на телесния състав, определян чрез специализирана апаратура на Bio Space - In Body3.

  Често в практиката доставката на белтъчини е придружено с приема на висококачествени
протеинови хранителни добавки.

  Чувство за ситост

  За постигането на редукция в теглото, е необходимо диетите да бъдат хипокалорични, независимо от макронутриентното им съдържание. По тази причина от особена важност за успеха на конкретния хранителен режим е въздействието му върху чувството на глад. Контролът на глада в организма е многофакторен процес, който включва различни механизми - ендокринни, когнитивни, нервни, храносмилателни.

  По отношение на чувството за засищане, което предизвикват, макронутриентите се подреждат в следния ред: белтъчини, въглехидрати, мазнини (68). На базата на специално разработена визуална аналогова скала за установяване на субективното чувство за засищане след консумиране на храна с различно съсдържание на макронутриенти, е измерено заначително по-силно чувство за ситост след прием на храна, съдържаща 60% прортеин в сравнение с такава с 19% белтъчно съсдържание (19, 71). Подобни зависимости са установени и при експерименти с храни с различно съдържание на белтък (между 25% и 81%) (16, 76).

  Изследванията за определяне на чувството за ситост по правило се конструират по сходен модел. Изследваните лица консумират храни с различно белтъчно съдържание след което неколкократно се оценява постпрандиалното им чувство за засищане в продължение на няколко часа. С малки изключения, научните доказателства са единодушни по отношение на силно изразения ефект на високобелтъчното хранене върху чувството за засищане. (26, 28, 32, 34, 56, 57, 61, 70, 71, 75, 82). Някои автори не откриват различия при влиянието върху чувството на ситост между хранения различно белтъчно съдържание. Barkeling at al. например, сравняват засищащите ефекти на храни с 43% и 10% белтъчно съдържание и не установяват разлика. Възможно е, обаче, резултатите да са изкривени поради по-високо оценените от субектите вкусови качества на храната с високо съдържание на протеин (5). До подобни заключения достигат и други експерименти (22). В тези изследвания, обаче, съществуват други потенциални причини за изкривяване на резултатите – използвани са щипки за нос с цел да се елиминира ефектът от мириса на храната, а самата храна е била в течна форма, което повлиява чувството за ситост по различен начин от твърдата храна.

  Установено е, че величината на ефекта на засищане зависи от конкретния вид на консумирания белтък. Например, суроватъчният протеин предизвиква по-дълготрайно засищане в сравнение с казеина или соевия белтък (25, 77). В допълнение, ефектите са правопропорционални на приеманите количества (27).

  Теоритично няколко са факторите, които биха повлияли чувството на засищане след консумация на белтъчини. Сред тях най-важните са повишеният енергиен разход, свързан с храносмилането на протеиниите, повишените концентрации на анорексогенните хормони, повишеното съдържание на аминокиселини в системата и промените в глюконеогенезата (80). Комбинираният ефект на тези процеси е свързан с повишаването на чувството на ситост (и последваща редуцирана хранителна консумация) и усилването на термогенния ефект от храносмилането (което повишава енергийния разход).

В допълнение, съществуват данни за влиянието на базовото ниво на белтъчен прием върху ефекта на засищане от белтъчното хранене – хабитуалните консуматори на голямо количество протеин изпитват по-слабо чувство на ситост след високбелтъчно нахранване (44).

  Като цяло, механизмите на засищане са доста комплексни и по тази причина е трудно да бъдат определени точните пътища на влиянието на белтъчното съдържание на храната върху тях. Mellinkoff например, поставя т. нар. “аминостатична хипотеза” (aminostatic hypothesis), според която в мозъка съществува център на засищането (47). Предполага се, че този център е чувствителен към плазмените нива на аминокиселини и след достигането на определени концентрации, чувството на глад се подтиска. Еволюционната логика на тези процеси е свързана с важността на аминокиселините като пластичен компонент от една страна, и потенциалната им токсичност при високи концентрации, от друга. Тази хипотеза не е подкрепена от сериозни научни доказателства.

  Установено е съществуването на белтъчноспецифичен апетит, с помощта на който да се поддържат белтъчните нужди на тялото, като същевременно се предотвратява прекомерната консумация на протеин (24).

  На базата на тези данни, е разработена т. нар. “хипотеза на белтъчния лост” (protein leverage hypothesis), която предполага наличието на механизъм, свързващ белтъчната консумация и енергийния баланс. Според експериментите, тестващи тази хипотеза, белтъчноспецифичния апетит стимулира желанието за повишена консумация в случаите, когато белтъчната плътност на диетата е ниска и го подтиска, когато е висока (23). Тази хипотеза успешно обяснява ниските дългосрочни нива на придържане към високобелтъчната диета. Според едно сравнително ново изследване (метаанализ), около 40% от субектите не успяват да се придържат дългосрочно към диетата и се връщат към хабитуалните си количества на белтъчен прием (10). Като цяло, съществуват научни доказателства в подкрепа на хипотезата на белтъчния лост, но са необходими допълнителни изследвания за окончателното й потвърждаване (23, 45, 46).

  Някои автори изказват исказват предположението, че подобно на установения необходим за стартирането на белтъчен синтез праг от 25-30 гр. за консумирания на едно хранене белтък (12, 38, 49), съществува подобен праг и по отношение на ефекта на засищане при протеиновата храна. Paddon-Jones D et al. например, установяват значително засилване на чувството за засищане след преминаване на границата от 30 гр приет с едно хранене белтък (54).

  Енергиен разход

  Приемът на храна предизвиква преходно повишение в енергийния разход в резултат на различни фази на преработката на храната – храносмилане, абсорбция, транспорт, метаболизиране. Термогенезата в резултат на храненето (ТРХ) най-често се обозначава като процент от базовото метаболитно ниво (БМН). Най-високите й стойности се измерват при преработката на белтъци (15%-30%), следвани от въглехидрати (5%-10%) и мазнини (0%-3%) (1).

Основната причина за подобни разлики в термогенните ефекти при диети с различно съдържание на макронутриенти вероятно се корени във факта, че тялото не разполага с депа за складиране на излишните белтъчини и поради това е необходимо да ги метаболизира веднага. В хода на този процес се осъществяват различни метаболитни реакции с висока енергийна цена – белтъчен синтез, синтез на пептидни връзки, производство на уреа и глюконеогенеза (48, 60). На базата на аанлиз на 12 изследвания на хиперкалорични хранителни режими, Stock et al. изказват хипотезата, че организмът компенсаторно повишава термогенезата в опит да поддържа хомеостазата при свръхконсумация на храна (69). От еволюционна перспектива подобни промени биха били благоприятни, защото биха осигурили адекватен приток на хранителни вещества на фона на ограничаване на риска за оцеляването, свързан с натрупването на излишно тегло.

  Whitehead et al. използват стаен калориметър за да определят раззликите в 24-часовия енергиен разход между лица на високобелтъчна диета (36% от енергийния прием) и такива с нормален белтъчен прием (15% от енергийния прием) (85). Установен е с 297 kJ (~ 70 kcal) на ден по-висок енергиен разход при високопротеиновата диета в сравнение с нискобелтъчната при еднакво количество на консумираната енергия при двете диети.

Сходни резултати публикуват и Mikkelsen et al. – установено е с 891 kJ (~ 213 kcal) по-високо БМН при лица, консумиращи изокалорична високобелтъчна диета (29% от храната е съставена от протеини) в сравнение с такива, консумиращи нормални количества (11% от храната е с белтъчен произход) (48).

Счита се, че повишението на ТРХ би могло да повлияе чувството за ситост. Повишената концентрация на аминокиселини предизвиква усилване на окислителните процеси и, съответно, повишава кислородната консумация. От своя страна, повишената кислородна консумация е свързана с усилване на чувството за засищане (84). Подобен феномен се наблюдава и при пребиваване на голяма надморска височина, където концентрацията на кислород във въздуха е редуцирана (42).

  Johnston et al. установяват с 34 kJ (~ 8 kcal) на час по-висок енергиен разход при диета, съдържаща 30% белтъчини в сравнение с такава с 15% протеиново съдържание (33). До подобни резултати достигат и други автори.

Например Mikkelson et al. измерват повишен с 3.9% енергиен разход при високобелтъчна диета в сравнение с такава с нормално протеиново съдържание (48). При прилагане на диета с особено високо белтъчно съдържание (97%) се установява кислородна консумация от 31 mL O2/kg/min в сравнение с 11 mL O2/kg/min при прием на 1% от дневните калории под формата на белтъчини (41).

Разбира се, не всички изследвания успяват да установят ефект върху общия енергиен разход от белтъчното съдържание на храната (22, 85). В тези експерименти, обаче, методологията на изследванията представя потенциални възможности за изкривяване на резултатите.

  Други автори съобщават за значително по-умерени дневни ефекти от високобелтъчните диети, които варират в широки граници – редукции от 96 (~23 kcal) до 251 kJ (~60 kcal) дневно при различните изследвания (16, 17, 33, 60).

  Дългосрочно повишеният енергиен разход, свързан с високобелтъчните диети би оказал благоприятно влияние в процеса на редукция на теглото.

Независимо, че не изглеждат значителни, за период от една година, подобни разходи се трансформират в загуба на между 1.09 кг и 2.85 кг телесно тегло. (96 kJ Х 365 дни = 35040 kJ / 32238 kJ =1.09 кг) (72).

  В тази връзка в JK GYM Nautilus са подготвени персонални треньори завършили Колеж по спорт "Био Фит" и американската школа C.O.R.F.I.T.
, умеещи да съчетават ефектите от целесъобразни аеробни циклични упражнения на кардиоуреди, като бягащи пътеки, кростренажори, стълби, степери, велоергометри, с ефектите постигнати чрез силови тренировки на машини и функционалните форми на фитнес.

.................................. Следва продължение                                                                                                                                                                                                 

                                                                                                                                                                                                                       Колеж по спорт "Био Фит" § JK Fitness

Коментари: 0
Към тази публикация още няма коментари. Защо не напишете първия коментар още сега?
Коментирайте статията

Вашият email адрес няма да се публикува. Задължителните полета са маркирани със *