Етикети
Боксови артикули Benlee & Rocky Marcìano креатин Novacrea креатин монохидрат смучещи таблети креатин инерционна тренировкa JK Fitness тренировъчна методика за кондиционна подготовка JK GYM Nautilus физически качества GOFLO Trainer в JK Fitness Market спортна напитка хранителни добавки вегани диетично хранене хидратация вода фитнес тренировки здраве хранителна програма здравословно хранене физически упражнения метаанализ наднормено тегло мускулна маса подкожни мазнини хранене кетонни диети метаболизъм циклични кардиотренировки сила силови качества аеробни тренировки мускулни обеми бързина Хранене преди тренировка червени мускулни влакна Инерционни тренировки „Inertial Pro Motion” legs-training високопротеинови диети High-protein-diets Масажът Cluster Dextrin въглехидрати хранене и хранителни добавки плодове Нискомаслена диета въглехидратна диета Витамините имунитет спорт стрес биоенергии joints Energy Cakes тренировки кондиционна подготовка квантова физика и спорт възстановяване тренировка Стареене Кетонна диета хранене и добавки

Kондиционната подготовка в спорта – съвременни концепции и теоритико-методична основа - част 1

                                                                                                   Част 1                                                    Автор: Юлиан Карабиберов

                                                               Кондиционната подготовка в спорта като процес,

                                               цели постигане на състояние на вибрационно-енергийна хармония

                                                       на организма на спортиста със състезателната реалност

                                                                                          Юлиан Карабиберов

 

                                                                         


Развитието на спорта в наши дни поставя нови изисквания в подхода към методиката на подготовка и в частност към организацията на тренировъчните натоварвания. Това предполага вникване в интимната същност на функциониране на клетките на човешкия организъм като цялостна система – вникване в спецификата на проявление на енергийния му потенциал и на промените в него в условия на натоварвания с различна тренировъчна насоченост. Всичко отбелязано лежи в основата на съвременната концепция на кондиционната подготовка в сферата на високото спортно майсторство.

  Приетият от нас подход при разработването на тренировъчни програми за кондиционна подготовка в спорта, почиващ и върху някои постановки на квантовата физика, дискутираме интегрирано със спортната практика в следните насоки:

 

  1. В квантовата физика се засяга въпросът за възможността, вероятна пренастройка на честотата на електромагнитните вълни /вибрации/ да промени /в някаква степен/ структурата /конфигурацията/ на материята. Това говори в полза на твърденията ни, че системните целенасочени тренировъчни натоварвания и в резултат от тях запаметени мускулно-клетъчни вибрации, могат да формират в мускулните влакна специфични молекулярни матрици /конфигурации/, явяващи се потенциални носители на съответна тренировъчно-мускулна информация.

 

  2. Биофониката /раздел от биологиятаизследва процеса на отделянето на частици електромагнитна енергия с произволна честота от живите клетки, в резултат на тяхната метаболна активност, които са и носители на някаква информация. Ако това е така, следва да приемем, че мускулните клетки, разглеждани като енергийно-информационни микроструктури на организма, се явяват негов основен компонент, върху чийто функции с основание трябва да насочим вниманието си!

 

  3. В условия на физически натоварвания излъчването от кората на главния мозък на съответни импулсни вибрации /по характер двигателни и др/ в посока на определени мускулни клетки, довежда в крайна сметка /по „принципа на резонанса” /резонанс на Шуман/ до функционални изменения и респ. до изграждането на нови качествени състояния – последните разглеждаме в настоящото учебно помагало именно като кореспондиращи с модулните ни модели на тренировъчни натоварвания/. Електромагнитният резонанс в система от вибриращи структури /мускулни и др./ означава синхронно усилване амплитудата на генерираните електромагнитни вълни в процеса на препредаването, транслирането им /явлението „ квантова синхронизация”/ - можем да приемем, че именно това отразява моментния специфичен работен режим на двигателния апарат. От позицията на „квантова синхронизация” интерпретираме процеса на бързо заучаване, осъзнаване и запаметяване на тренировъчните движения, който процес сам по себе си е източник на електромагнитни импулси, ефективно възникващи у индивиди с добро здравословно състояние /Дейвид Бохм/. Tук припомняме, че една от приоритетните задачи на „общо физическата подготовка/ОФП/” е постигането на добър здравословен статус!

  Като функция на природата здравето на всеки организъм предполага той да е в състояние на постоянна функционално-енергийна връзка със заобикалящата го среда.

 

  4. Простите движения на двигателния апарат са функционален продукт на единични /условно казано/ електромагнитни еферентни импулси, генерирани от кората или подкорието на главния мозък и транслирани към съответни мускулни клетки. По-сложните движения обаче, които ангажират повече мускулни групи, провокират мозъчните моторни центрове да генерират по-масивен поток импулси. Последният, разпределяйки се в посока на по-голям брой различни мускулни влакна, намалява по количество и в някаква степен отслабва по мощност – т.е. генерираната работна сила сумарно ще бъде по-малка. В резултат, достигналият до отделните влакна електромагнитен импулс може да бъде относително по-слаб и в някои случаи недостатъчен /подпрагов/ по сила, за да включи в действие тези, обезпечаващи максимални силови и скоростни параметри на движения/ т.е. по-малка генерирана работна сила/. Затова даваме приоритет на тренировъчно натоварване, например на един крайник /подскоци на един крак, клекове с един крак, изтласкване с една ръка и др. Това се обосновава /теоретично/ и с някои данни от квантовата физика, дискутираща върху „експеримента с двойния процеп”. Така потвърждаваме становището си, че: началните етапи на подготовка трябва да са базирани върху прости по структура силови упражнения, след които целенасочено да се премине към по-сложни лекоатлетически средства и едва в последната трета на кондиционната подготовка да доминират сложно-координационни упражнения с висока интензивност /познати в практиката като функционален фитнес/. Тези упражнения ще ангажират голямо число двигателни единици. Във високото спортно майсторство този тип тренировки означаваме като “функционално-координационни”. Отбелязваме, че последните не могат да допринесат съществено за изграждане на максимални силови и силово-скоростни възможности, именно поради /виж по-горе/ отклоняване на инервиращите еферентни двигателни импулси в посока на повече мускулни клетки /мускулни влакна/ със съответно намаляване на тяхната сила. Закономерностите, разкрити при експеримента „с двойния процеп”, стоят и в основата на предложения от нас „Принцип на целенасоченото разнообразие” (виж "Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта").

 

  В хода на подготовката по нашите тренировъчни програми се преминава от по-прости с локално въздействие силови упражнения към по-сложни с глобално въздействие функционално-координационни упражнения. Това означава, че разглеждаме човешкия

организъм и двигателната му дейност като взаимно свързани и потенциращо-синергиращи се системи, чиято крайна цел е постигане на функционална хармония между състезателя и тренировъчно-състезателна среда.

 

  Сложните скоростно-координационни движения, заложени във функционално-координационна тренировка обхващат /теоретично-практически казано/ широки „вибро-енергийно-информационни полета”, формиращи единна синхронизирано вибрираща система. Фигуративно казано, тази система е като комплекс от струни на китара, всяка от които носител на собствена честота на трептения, но сумарно възпроизвеждащи мелодичен акорд. Именно такава система предвижда тренировъчната програма „JK Fit Motion”, прилагана в модела на последните модули. В контекста на изложеното дотук се опитваме да обосновем наше становище за „Теория на струните” в унисон с постановки на квантовата физика.

 

  5. Направените дотук теоретични разсъждения показват как генерираните в здрав организъм тъканно-структурни /нервно-мускулни/ вибрации, формиращи електромагнитно- енергиен поток, достигат висока мощност във функциониращата мускулна клетка. На принципа на последователното предаване, резонанс и синхронизация на генерираните електромагнитни импулси се изгражда съответстваща “функционално-структурна калибрираща решетка” /Пени Феникс Дубро/, запаметяваща информация в резултат от саморегулиращите се функции на организма.

  С оглед по-разбираемо изложение на разглежданите материали работим с понятието физически качества - сила, бързина и издръжливост като комплексно проявление при мускулна работа. Тъй като тези качества са в хиперболична зависимост, в процеса на тренировъчната подготовка те се характеризират с относителна асинхронност в развитието си.              

               

  6. Б. Кадомцев /1990/ разглежда човешкия организъм като комплекс от „динамични системи с информационно поведение”, в който системата с по-високо функционално ниво притегля в процеса на саморегулация елементи от останалите. Притеглящата система, означавана в „теорията на хаоса” като атрактор (от англ. to attract – притеглям) е функционално доминираща в процеса на адаптация. В същото време, притеглените към атрактора функционални елементи от други системи, също оставят, повече или по-малко отпечатъци върху стабилността на динамиката на този процес. Нобеловият лауреат по химия за 1977 год,. Иля Пригожин доказва, че при приток на вещества и/или, енергия от околното пространство в достатъчно сложна среда, в нея е възможно да се образуват нови структури, наречени дисипативни структури, отнасящи се и до биологични системи, каквато е човешкия организъм. А.А. Ухтомски, показва, че всяка система има своя доминанта, носеща информация за поведението й обръща внимание на това, че не силата на външните дразнители прави даден център доминантен, а способността на този център да сумира в себе си вълните от страничните импулси и да усилва своята възбуда. Това подкрепя „въловата ни теория“ чрез която обясняваме двигателите качества и типовете мускулни контракции (ще бъде специално разгледана в самостоятелна статия, виж "Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта").

 “Принципът на доминантата” е заложен и в нашите програми, като приоритет в тях има работата за едно физическо качество в тренировка и дори в отделен модул. Това говори за определена специфика в тренировъчните ни програми, респ. за решаване с тях на специфични задачи, В отделните тренировъчни модули функционалните промени са постепенни по характер, докато тези между тях са скокообразни, като в точките на нарушаване стабилността на системата се преминава към ново качествено състояни. Това се обяснява от квантовата физика като “точка на относителна флуктация”, практически означаваща, че всяко по-значително колебание в нивата на функционалните системи, в частност в тези на качествата сила, бързина и издръжливост, може да доведе до функционално дестабилизиране (М. Гъдев, 2018). Но съгласно „принципа на порядък чрез флуктации“ открит от Иля Пригожин (1997), порядъкът и безпорядъкът не са противоположности, а са две неотделими части, стимулиращи прогреса, така както анаболизмът и катаболизмът осигуряват мускулното развитие. Обединяващи принципи не са стабилните състояния, а динамичното състояние на неуравновесените системи, като носители на развитието. На тази основа са формирани и част от нашите разсъждения за адаптацията и мутацията, които ще опишем в специална статия.


                                                                              


  Асинхронното, фазово развиване на физическите качества рефлектира в триизмерно деформиране (изкривяване) на пирамидалната формирана от нивата на двигателните качества, която се разширява и свива по специфичен за всеки модул начин. В резултат на 5-7 последователни целенасочени стресови тренировки за дадено качество се преминава в друг работен режим, основан на нова динамично-силова “синергична организация на нервно-мускулната работа”. Тук трябва да отбележим важноста в този процес на синергизма и във връзка с него на въведения от нас “принцип на кондиционно потенциране”.

  Шестте примерни тренировъчни модула, графично показани във вече публикувана от нас статия, маркирани фигуративно със 6 типа пирамидални графики, представляват съответните специфично запаметявани етапни функционални пренастройки /функционални модели/. Всеки модел е в състояние на относително равновесие (временна адаптация), представено на графиката с точки върху пирамидалните повърхности, съответстващи на нивата на силата, бързината и издръжливостта. Постепенното изменение на модела на пирамидите в шестте модула, в резултат на тренировъчните въздействия и респ. логично възникващите пространствено-времеви фазови деформации, бележат новите качествени изменения в кинематиката на мускулните движения. Отначало процесът е свързан с разширяване на етапно-тренировъчния обем (разширяване на фазовия обем), което рефлектира в голям диапазон на разнообразие/ средства на общо физическата подготовка. Колкото по-големи са възможностите в това отношение, толкова по- големи са и тези за формиране на нови типове взаимовръзки и постигане адаптируемост на базата на синергичния подход. С напредване на подготовката по модули, тренировъчният обем се стеснява, като постепенно притегляните от атрактори елементи на относително неустойчиви системи се сливат в последния модул на нашата тренировъчна схема в един основен, характеризиращ се със стабилност.

  Фактически по подобен механизъм се осъществява поетапния преход на физическите качества в двигателни възможности и респективно се повишава способността за тяхната ефективна реализация в състезателна обстановка. Впрочем въпреки че говорим за успоредност в развиването на физическите качества, то само едно за дадения модул е ключово /доминиращо като основен атрактор/. Достигането на определено ниво в неговото развитие, “отключва” прехода към ново качествено състояние на психо- моторна подготвеност: на примера на планирането във волейбола: в първия модул това качество е силата, в следващия е взривната сила, в по-следващия – бързината, след това – скоковата и скоростната издръжливост и в последния модул – ловкостта, като способност интегрираща постигнатото в предходните модули.

  Ето защо, в края на всеки от модулите се програмира относително стесняване на функционалните модели (свиване на фазовия обем). С това, разнообразието от средства в началото на всеки модул, постепенно се намалява до най-значимите и полезни за развиването на основното за модула двигателно качество (основен атрактор); с цел поддържане например на базовото качество- сила, броя на използваните неспецифични средства в последните модули се свежда до 3-4.

  Етапното намаляване на обема на неспецифичните тренировъчни средства и разширяване на обема на специфичните, гарантира готовност за разнообразна състезателна дейност (изисквана например в спортните игри) - затова се и отчита от една страна стесняване на пирамидата от общи и неспецифични упражнения, а от друга, нейно разширяване обусловено от специфичните и специални упражнения.

  Ето защо, поддържаме становището, че особено в спортните игри, ловкостта със своя коорданационно-интегриращ характер има най-голямо факторно тегло в цялостния процес на подготовка. Ловкостта характеризира степента на способност за най-ефективнна изява на двигателните качества в състезателна обстановка и следователно тя трябва да се развива най-вече в специфични условия и със специални средства, т.е. с използването на състезателния уред, партньор, топка или друго за технико-тактическо моделиране на реални игрови условия.

  Интегралното проявление на двигателните качества в отделните модули, на базата на синергизма в нервно-мускулната работа очевидно изисква стесняване на едни и разширяване на други използвани етапно-тренировъчни средства по вид и обем. Целта е постигане на функционална хармония и резонанс на ефективни индиректни мускулни въздействия, респ. на тренировъчно-мускулен трансфер на качества, с краен резултат повишена игрово-състезателна успеваемост. Закономерно свързаните с това фазови деформации на пирамидалната повърхност ще отразяват намаляване на тренировъчните обеми при едни атрактори /напр. силата/ и увеличаване обемите при други /напр. специализирани – ловкостта/. Подобна пирамидална графика би отразила възможен спад в нивата на силата, но същевременно и осезателно подобряване на ловкостта.

  Очевидно, принципи на квантовата физика показват какъв би бил най-краткият път на работа, за да се постигне добра кондиция - без излишен разход на енергия и използване на ниско ефективни средства и методи. Добрите треньори отдавна/ емпирично/ са намерили този път, без да познават законите на квантовата физика като всемирна наука.

Тълкуването обаче на нейни закони и принципи трябва да става много внимателно, защото става въпрос за все още неизучения микросвят на човешкия организъм и респ. за невъзможността понастоящем да се обяснят много от явленията в него.

   Следва продължение .......

                                                                                                                                                                               JK Fitness

Коментари: 0
Към тази публикация още няма коментари. Защо не напишете първия коментар още сега?
Коментирайте статията

Вашият email адрес няма да се публикува. Задължителните полета са маркирани със *