Време и Навик в едно! - част 2

                    (време в замяна на ментален навик)                     Автор: Христо от Лясковец-Христов (на снимката) 

                                                         

  Продължение ...................

 Не знам дали им е ясно на хората, но едно "просто" ходене (каквото извършвам когато наистина имам свободни два часа) може да им изиграе ролята на "кука", чрез която да закрепят изграждането на навик/навици. И да използват модела за да продължат да ходят, и хем да изграждат нови навици, които биха искали да са им потребни в живота (и някъде между другото да се възползват от оздравителния ефект от разходките). Защото без изградените навици  отказването от каквито и да било вредни навици – нещо друго "чука" на вратата постоянно - дърпайки ни към рутината на бездействието. Това лесно може да се проследи, защото повечето хора разчитат на "волята", която е изчерпаем източник, и без вклиняването на вече изкован нов навик да си "постоянен" или "последователен" нищо не продължава до безкрай. А когато човек изгради навиците си, после чува от срещната страна, че бил "талантлив". За това хората виждат само какво е над "водата", а какво е под водата (повърхността), като усилия, болка, лишения, страдания, подигравки, присмех и т.н... това не се вижда... от никой. Но иначе трудностите ми изкараха наяве талантите, които при по-благоприятни условия биха останали неразкрити...

Равния терен при ходенето ти дава един тип натоварване, докато изкачването на стълби или прекосяване на пресечен горски терен е друг вид... Но и в градски условия човек може да "крачи" стига да иска... или може би наистина трябва да има едно голямо и силно... "защо"... за да го на прави. Така винаги ще намери от скритите си вътрешни ресурси едно достатъчно качествено „как“. Заради това отдавна съм се отдалечил от хора, който смятат, че природосъобразния начин на живот е затвор, а не свобода! Поради това човек има ли вътрешна решимост, трябва на всяка цена да действа в тази посока, защото тя неусетно изтича между пръстите му и се превръща в съмнения, които го разяждат отвътре.

Ето един пример: аз обикалям града по периферията по някога с по-бързо темпо, понякога ходя както ми изнася. Но не спирам да крача. И докато съм крачил час или час и половина си позволявам да изскача всички стълби от центъра на града до басейна или до ловната хижа(посока гората). 356 стъпала за накрая... чак главата ми тупти в този миг, но след това мисловния хоризонт е друг (някак е прояснен). Когато е хубаво времето задължително се раздавам, защото не гоня резултати, а се разтоварвам психически, чрез физическо натоварване... ускорявайки пулса си до момент на горене! Много е важно да осъзнаете, че можете да "закачите" един навик към друг и да си създадете "вътрешна" мрежа, която да ви движи по пътя ви. Това е допълнителен "джокер", който всеки изковаващ важни за житието си навици може да осъществява! Обикновено корекцията само на един навик оказва верижно влияние на много области в живота ви, които реагират на промяната.

В архитектурата ключовият камък е камък с форма на клин в горната част на арка, който заключва всички останали камъни на място, позволявайки на арката да носи тежест дори без какъвто и да е хоросан, който да го свързва. По същия начин "Keystone Habit" е основополагащият навик, който позволява да се поддържат всички останали навици в живота ви. За да може едно действие да се превърне в рутинен навик, то се нуждае от подсказка, която да ви напомня да започнете навика (напр. Задаване на аларма или преминаване покрай фитнеса по пътя за работа). Спусък! Освен това рутинните се поддържат в дългосрочен план само ако осигуряват достатъчно награди (напр. Да се чувствам по-добре как изглеждам)...

Но за да правим всичко това, което искаме да правим, понякога имаме нужда да преминем през големи препятствия. Можем да помолим някого за помощ, но същинската работа трябва да извършим сами. Имаме свободна воля и личен избор какво да правим с живота си... А как ще стане това, разбираме в движение - никога стоейки на едно място. Следователно нищо, което трайно отнема удоволствието от живота(ни), не може (а и не трябва) да (о)става част от него! Освен това ако до сега не си бил благодарен за това, което не си получил (някога), то поне бъди благодарен за това, от което си бил пощаден (навреме).

Исхимичния ИНСУЛТ е причинен от кръвен съсирек, който се придвижва по артерията(а чрез тях се оросява мозъка с кръв), докато попадне в зоната на стеснения й диаметър и не може да продължи по-нататък. Съсирекът препречва пътя на богатата на кислород кръв към клетките, намиращи се след точката на запушване. В резултат на това докато се случва този процес, мозъчните клетки се увреждат и често умират. А функцията на увредените клетки може да бъде напълно загубена, освен ако други неврони с времето не се адаптират така, че да изпълняват функцията на увредените. Но имаш шанс! Радостното тук, е че всеки мозък е уникален като схема на неврологични връзки, то и способността му да се възстановява след такива травми е уникална.

Хеморагичен ИНСУЛТ е причинен от изливането на кръв от артерията и попадне в мозъка. Кръвта е токсична за невроните, и когато влезе в пряк контакт с тях, чрез съдов теч унищожава ефективността на мозъка ни. От тук е редно да се знае, че всякаква разновидност на кръвоизлив представлява сериозна заплаха за живота ни... без дори да предполагаме за това. Въпреки механичното естество на съдовия проблем - било то съсирек или кръвоизлив, всеки ИНСУЛТ е уникален като симптоматика, защото всеки мозък е уникален като структура, връзки и способност да се възстановява. Колкото и да са симетрични по анатомичната си структура двете полукълба, те са твърде различни, не само по начина, по който обработват информацията, но и по типа информация, която обработват. Колкото по-добре разбираме функционалната организация на двете полукълба, толкова по-лесно ще ни бъде да предскажем какви дефицити могат да се появят, когато настъпят уврежданията в конкретната страна на мозъка. Освен всичко това може би по-важното е да придобием пълноценна представа какво можем да направим, за да помогнем на получилия ИНСУЛТ и на тези, които вече са го преживели(или надживели), да възстановят изгубените функции на мозъка си, за да имат по-пълноценно живеене след това...

За моя голяма жалост много хората се връщат към досегашния си (стар) начин на живот (толкова бързо след като се „закрепят“), от който очевидно не са доволни, но и нямат различен траен резултат, каквото и друго да правят (мои лични наблюдения с 19-сет случая на инсулти). За това не нося никого „на гръб“ и не поставям „рекорди“. Работя търпеливо, пестеливо и спокойно и не толерирам тия дето ми дават „зор“. Заради това са ме критикували, че много опростявам нещата, но аз съм открил за себе си, че простите неща обикновено са най-дълбоки и работят. Така моето лично постоянството прави възможно - невъзможното. Това е истинското злато за мен. Цената му никога не пада!

В повече случаи ми се налага да избавям хората засегнати от инсулт като им казвам, че първо е редно да им се създадат полезни навици и след тогава всичко друго. Понякога и всичко на ново. А за създаването дори на един навик средно са необходими 21 дни... правене, отработване и затвърждаването (а не само веднъж и 21-дни да не правим нищо - в тази посока, само защото ни е трудно или „неприятно“)... Това се нарича постоянство. За това аз работя в тишина!

Тайната на управлението на реалността ми винаги е била успокояване на умът ми до пълна тишина. Когато мислите ми "изчезнат" (т.е след като се научих да ги наблюдаваме без да се вкопчвам в тях) - психологическите драми с времето спряха. Поради тази причина еталонът ми за търпението ми,което имам е не само способността да мога да чакам, а и това как се държа със себе си, докато го чакам (да се възстановя).

Само когато намалим мазнините в кръвния поток и приемаме повече лечебни храни, ние можем да излезем от порочния кръг, и особено когато някой си мисли, че може да избегне въглехидратите. Понеже високия прием на мазнини пречи на пълното оздравяване. И „умните“ хора не са застраховани от грешки... и не знаят, че не захарта е проблема за болестите, а съединяването и с мазнините. Където тя не може да стига до черния дроб, за да го зарежда, а циркулира не на воля. По принцип мазнините от свинското се разпръскват за 12-16 часа, други животински продукти 6-9 часа, а само растителните за 1-3 часа. Това е причината, неясна на мнозина диетолози и нутриционисти, поради което диетите с богато съдържание на мазнини и белтъчини се включват повече растителни мазнини. Ние винаги „виждаме“ първо това, което се е объркало, а едва след това причината за объркването. За това е редно да се храним на всеки час и половина – два(което ни прави да изглеждаме, че постоянно мислим за храна). За да може самото горене/ разграждане да се случва по-бързо и да не застоява в тялото ни образуващо холестеролни плаки, полепващи по стените на кръвния поток. Трябва да разберете, че правилата управляващи движението в човешкото тяло са съгласувани с неговата физиология и с правилата на природата.

Много по-трудно е да правиш "бизнес", когато казваш самата истина, която клиентите в повечето случаи не искат да чуят. Не искат да разберат и осъзнаят! Но пък щом са те препоръчали значи все пак "имаш" вълшебна "рецепта"... за успеха им. За това винаги казвам на всички "веднага" за да им е ясно, че никога не съм споменавал (където и да било), че ще е лесно. За това проповядвам да не стигат до мен, защото стане ли да търсят помощта ми, здраво са я закъсали... и пак настояват най-нагло да стане бързо, евтино и по възможност "веднага". Причината затова е, че една вълшебна думичка „детоксикация“ много рязко навлезе в живота на неограмотените хора, а е много подходяща за маркетинга на манипулаторите в днешно време. По този начин хората се подвеждат, като я асоциират с „отслабване“. Всъщност пречистването на тялото е пряко свързано с отслабването, но за разлика от това не винаги „отслабването“ е свързано с пречистване. Ние хората сме страни "същества". Когато някой ни каже "истината" и ни заболи от това го намразваме (с лекота). Но иначе се обграждаме с ласкатели, за да сме спокойни и после се оплакваме (навсякъде), че сме за обиколени само от лицемери!

Има хора, които са преминали през такива трудности, за които обикновения "здрав" човек не може и да си помисли. Но пък обществото толкова отвратително се държи с тези, които не възприема и ги дели като "различни". Всеки е различен, всеки е уникален! Всеки е дарен с някакъв дар. Но не всеки знае от срещната страна, колко е свито сърцето на бащата, на майката, на детето... И как всъщност да се държат с душа, която се бори да се интегрира... а по някога не е нужно да го прави, защото не то има нужда да се нагажда, а по скоро да бъде допуснато и прието такова, каквото е в един вече "счупен" свят.

Без "но", без "добавки", подмятания, и грозни епитети... просто един от тях. Защото никой няма право да съди другите, понеже няма такива права... и въпреки това си го позволяват единици в обществото, което ни заобикаля така или иначе. И знаете ли, че пък когато детето израсне с гигантски трудности още в началото, после какво ще му пречи да покорява върхове с голямо темпо ако се посвети на каузата и то да помага на другите... защото всякакви хора има на този свят, просто по някога ни намират само нуждаещите се от нас. Другите само гледат, "лайкават" и си нямат и най-бегла представа за какво иде реч.

Замислете се и не съдете по опаковката, защото не вие сте оценителите й, а живота даден с висше!!! Така се показва на всички насоката и пътят на душата, която ще продължи да върви по този път служейки на другите, независимо от болката й.

Мълча-наистина когато не ме питат. Не давам "съвети", ако не ми ги искат, дори да виждам, че някой има нужда от това (не поискано добро не правя). Минавам винаги само там където съм добре дошъл. Живея в близост само с тези, които ме ценят и обичат. От години си знам собствената стойност, и често я надскачам. И най-важното е, че мога с чисто сърце да благодаря на Бог за това, което имам (не само когато ми е най-трудно). Освен това, никога не раздавам духовното си познание безплатно (то ме отличава от всички). Защото това, в което вярвам повлиява пряко резултатите ми. Така пресявам усърдно всички онези, които имат (дълбока) "нужда", а всъщност лицемерничат нареждайки се да получат "нещо в замяна на нищо". Това няма как да стане...

„Първият лекар е слънчевата светлина.

Вторият лекар е чистият въздух.

Третият лекар е чистата вода.

Четвъртият лекар е естествената храна.

Петият лекар е гладуването.

Шестият лекар са физическите упражнения.

Седмият лекар е почивката.

Осмият лекар е добрата стойка.

Деветият лекар е разумът.

Десетият лекар е любовта, с която живеем в сърцето си.“

Бъдете по-смели в желанията си, позволете на предчувствията и предвижданията си да ви ориентират, пожелайте си повече воля и търпение, както и решителност, с която да обърнете гръб на онези привързаности и ценности, които вече са загубили смисъла си и ограничават свободата ви на избор. Щом на нас се е паднало да преживеем тези трудни времена, значи в себе си носим сила за промяна. А промяната винаги започва от всеки един от нас. Бъдете собствената си промяна!

Страхотните лекции често ни се явяват като не достатъчно-красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.... и ги подценяват!

                                                                                                                       JK Fitness & Колеж по спорт "Био Фит"

Коментари: 0
Към тази публикация още няма коментари. Защо не напишете първия коментар още сега?
Коментирайте статията

Вашият email адрес няма да се публикува. Задължителните полета са маркирани със *