Clicky

14 Sep

Защо някои „недостатъци“ при жените, могат да им дадат предимство пред мъжете?

Публикувано в: Методика на тренировка

  Статията разглежда някои показатели и особеностти на хормоналния статус и мастния състав на женския организъм, който им дава известни предимства пред мъжете, що се касае до относителни нива на някои физически качества и най-вече издръжливост и поносимост към тренировъчни натоварвания. 

  Както беше посочено в книгата „Фитнесът“, 2016 (Карабиберов Ю.), експеримент на американската фирма Nautilus, доказва, че жените притежават почти същите възможности както при мъжете, да повишават силата в резултат на целенасочени силови тренировки.

  Menno Henselmans, 2015, посочва, че процентното повишаване на мускулната маса и размери при жените е такова, каквото е и при мъжете, като мускулния синтез на протеини при тях е дори на по-високо ниво. Наблюденията сред олимпийски състезатели по вдигане на тежести и силов трибой показало, че в процентно отношение жените притежават 85% от мускулната маса на мъжете. Разликата от 15% се обяснява с по-големия процент мазнини при жените, очакванията за физиологично лимитирана сила и значително по-малкия брой жени присъстващи сред елитните спортисти.

  В спортната практика е затвърдено мнението, че ниските нива на тестостерон при жените лимитира силовите им възможности и мускулни размери. Предвид на това, че този хормон има специфични функции, може да се заключи, че тестостеронът е възможно да не е най-важния хормон за мускулен растеж при жените. Menno Henselmans подчертава, че факторите на растежа при жените играят по-голяма роля в мускулния прираст, отколкото при мъжете и посочва като значително по-важни растежни фактори IGF-1 и соматотропния хормон (хормона на растежа). Така напр. са регистрирани по-високи нива на IGF-1 и три пъти по-високи нива на производство на растежен хормон при жените. Това обяснява защо значително по-ниските нива на тестостерон при жените не са лимитиращ фактор на мускулната сила и маса. Тестостеронът локализира съхраняването на мазнини в гръдния кош и трицепсите.

  В тази връзка, посочвания за вреден за мускулния растеж и трупащ мазнини хормон – естроген, може да се окаже твърде полезен.

  Естрогенът помага за елиминиране на мускулните повреди, предизвикани от интензивното трениране, има антикатаболни свойства и предпазва от загубата на мускулна маса, ускорява метаболизма и предпазва ставите, сухожилията и костите от евентуални травми. Важен е за общото здраве. Анаболичния ефект на естрогена е посочен в редица статии (Menno Henselmans, 2015). Това показва, че естрогенът не може да бъде считан за катаболен хормон. Естрогенът локализира съхраняването на мазнините в бедрата, потиска тестостерона при мъжете и децентрализира разпределението на мазнините при жените. Това винаги се има в предвид от персоналните треньори при избора на физическите упражнения по системата "Fit Motion", когато се работи с жени в JK GYM Nautilus.

  Графично в книгата „Фитнесът“ посочихме, че тестостерона стига най-високите си концентрации в кръвта на 21-та минута от началото на силовата тренировка, след което спада до изходните нива около 41-та минута. Би могло да се предположи, че тогава естрогенът започва да действа като възстановителен фактор, противодействащ на прогресивно увеличаващите се мускулни увреждания и микротравми предизвикани от тежките силови тренировки. Възможно е, именно по-високите нива на естроген да дават предимство в издръжливостта и способностите за по-бързо възстановяване на жените пред тези на мъжете, което установихме в наше изследване преди 30 години (Карабиберов Ю., Лазаров Г.). Може да се счита, че баланса между тестостерона и естрогена е ключов фактор гарантиращ ползите от посттренировъчните възстановителни ефекти в процеса на изграждане на мускулната тъкан.

  Посочените факти от Menno Henselmans, показват, че естрогенът е важен и полезен хормон за повишаване на състоянието на тренираност на жената. Работата за сила с тежести не трябва да се пренебрегва пред тази за издръжливост на кардиоуреди. Редица учени установяват, че при трениране с една и съща относителна интензивност, жените използват пропорционално повече от общата си енергия за сметка на окисление на мазнините, докато при мъжете това става повече за сметка на въглехидратите (Blaak E, 2001, Braun B, Horton T, 2001, Mittendorfer B., Horowitz JF, Klein S., 2002). Вероятно за това, жените предпочитат кардиотренировките с цел отслабване, но пък не трябва да се забравя, че спецификата на енергоосигуряване ще се запази и при силовите тренировки. Това означава, че при тях, жените ще използват повече от мазнините си като източник на енергия, отколкото мъжете.

  От друга страна, тестостеронът е важен хормон от който зависи количеството на складираните мазнини, но не и тяхното разпределение в тялото. Тъй като обаче, тестостеронът стимулира обмяната на мазнините и работи чрез насищане на андрогенните рецептори, които са повече в гората част на тялото при мъжете, мазнините се локализират в долната част, а при жените в горната част на тялото.

  Силовите тренировки със стресов характер повишават нивото на отделяния стрес хормон – кортизол. Кортизолът насища глюкокортикоидните рецептори и повишава отделянето на ензима липопротеин липаза (LPL), подготвящ мазнините за складиране. Така кортизолът, чрез локализирането на глюкокортикоидните рецептори, влияе на разпределението на мазнините в определени места на тялото (Menno Henselmans, 2013). Кортизолът локализира съхранението на мазнини в стомаха и централизира разпределението на мазнините в тялото.

  Тестостеронът се противопоставя на действието на кортизола, задействан от силовите тренировки със стресов характер и респективно на складирането на мазнини в тялото. От друга страна, естрогенът при жените е основният антагонист на кортизола, който намалява LPL активността. Една жена с високи нива на естроген ще съхранява мазнини в ханша и ще придобие крушовидна форма на тялото. Жена с ниски нива на естроген ще има по-равномерно разпределение на мастната тъкан с повече мазнини около корема и торса и по-малко на долната част на тялото. Тестостерона при жените има противоположен ефект на естрогена и поради това централизира съхранението на мазнини точно като кортизола. Точните механизми все още не са известни, но можем лесно да наблюдава ефекта от увеличаването на тестостерона и намаляването на естрогена по време на менопаузата. Натрупването на мазнини се измества от долната до горната част на тялото. Същото се случва и при транссексуалните жени, които са подложени на тестостеронова терапия: моделът на разпределение на мазнините придава по-мъжествена трансформация на крушовидната към ябълковидната форма на тялото. Естрогенът предотвратява този ефект на тестостерона, чрез намаляване на плътността на андрогенните рецептори. Естрогенът също стимулира производството на растежен хормон (Price TM, O’Brien SN, Welter BH, George R, Anandjiwala J, Kilgore M. Am J Obstet Gynecol. 1998, Wajchenberg BL., 2000 – цит. по Menno Henselmans, 2013).

  Мастната тъкан произвежда голямо количество тестостерон при жените и естроген при мъжете. Резултатът е, че хормонален профил на пълните мъже започва да наподобява този на жените - по-висок естроген, по-нисък тестостерон. Обратно, пълните жени произвеждат повече тестостерон (Björntorp P. Obes Res. 1993, Wajchenberg BL. Endocr Rev. 2000).

  Растежният хормон има свиващо действие върху мастните клетки (липолиза). Растежният хормон също е антагонист на кортизола и увеличава антикортизолната активност на тестостерона при мъжете и естрогена при жените. Високите нива на хормона на растежа следователно преференциално ще изгорят коремната мастна тъкан, последвана от мазнините по тялото и накрая мазнините в долната част на тялото (Björntorp P. Hum Reprod. 1997, Woodhouse LJ, Gupta N, Bhasin M, Singh AB, Ross R, Phillips J, Bhasin S. J Clin Endocrinol Metab. 2004). Соматотропният хормон насочва съхранението на мазнини към коленете и подбедриците. Децентрализира разпределението на мазнините.

  Моделът на разпределение и съхранение на мазнините в тялото може да бъде свързан не само с дефицит на растежния хормон, но и с висок кортизол, или при жените с нисък естроген или висок тестостерон. Разпределението на мазнините върху тялото се определя от хормоналния баланс. Разчитането на натрупване на мазнини на определени места е показателно за дейността на хормоните. Регионалното разпределение на мазнините се повлиява от дейността на различни хормони (Karastergiou K, Smith SR, Greenberg AS, Fried SK., 2012).

  Прогестеронът е хормон, който стимулира LPL и по този начин може да увеличи съхранението на мазнините, но също така блокира глюкокортикоидните рецептори и по този начин намалява ефектите на кортизола за натрупване на мазнини (Palin SL, McTernan PG, McGee KC, Sturdee DW, Barnett AH, Kumar S., 2007). Прогестеронът децентрализира съхранението на мазнините, в зависимост от концентрациите на естроген и кортизол.

  За да направи проблемите по-сложни, прогестеронът намалява ароматизацията на тестостерона до естроген. По този начин повече прогестерон означава по-малко естроген, особено при мъжете.

  Производствотото на тироидния хормон като цяло е линейно свързано с общото телесно тегло. Колкото по-пълна е жената, толкова по-активна е щитовидната жлеза. Този хормон е важен регулатор на метаболизма. Промяната във функцията на щитовидната жлеза и респективно на метаболизмът е и термо-адаптивен отговор. При отслабване, дейността на щитовидната жлеза намалява, за да намали енергийните разходи и да се предпази тялото от глад. Ако телесното тегло се увеличи, активността на щитовидната жлеза се повишава, за да се предпази тялото от затлъстяване. Хората с много мазнини в средната част на тялото имат значително по-високи концентрации от най-активния тироиден хормон - свободен ТЗ (трийодотиронин). Има няколко механизма, чрез които щитовидната активност се увеличава в отговор на затлъстяването. Например, лептинът, хормон произведен от мастните клетки, стимулира превръщането на Т4 (тироксин) в по-активен ТЗ чрез промяна на активността на дейодиназите. Освен това, лептинът поставя цялата производствена верига на тиреоидния хормон в действие, като увеличава транскрипцията на хормона, освобождаващ проторетропин (TRH) (Rosenbaum M, Hirsch J, Murphy E, Leibel RL. Am J, 2000, De Pergola G, Ciampolillo A, Paolotti S, Trerotoli P, Giorgino R., 2007, Longhi S, Radetti G. J Clin Res Pediatr Endocrinol. 2013). Производството на хормона на щитовидната жлеза повлиява за локализиране на мастната тъкан около гръдния кош, но не засяга разпределението на мазнините в останалите части на тялото.

  Инсулинът е хормон, взаимодействащ силно с LPL, за да съхранява мастни киселини от кръвта в мастната тъкан. Тъй като кортизолът стимулира производството на LPL, инсулинът усилва ефекта на кортизола. Високите нива на инсулин следователно могат да доведат до преференциално съхранение на мазнини около средната част на човешкото тяло и гърба (Björntorp P. Hum Reprod. 1997, Wajchenberg BL. 2000). Хронично повишените нива на инсулина стимулират ароматазата на тестостерон до естроген. 

  Анализът показва, че мазнините имат много по-силен ефект върху хормоните, отколкото хормоните имат на мазнини. Оказва се, че мастната тъкан далеч не е неактивна. Мастните клетки имат свое кръвоснабдяване, нервни клетки и имунни клетки. Мастната тъкан е метаболитно активна и функционира като важен ендокринен орган. Тя регулира секрецията на много хормони, растежни фактори и ензими. Фигура 1 показва сложната структура на мастната тъкан, съставена от различни типове адипоцити – кафяви, бежови и бели:

  В заключение цитираме мнението на Menno Henselmans, че причинните механизми, които свързват затлъстяването с хормоналната дерегулация, са много по-силни от ефектите на хормоните, върху които се съхраняват мазнините. За това дръжте количеството на мазнините си в норма и се пазете от затлъстяване!

  Написано по материали на Menno Henselmans Във втората част на статията ще изложим някои насоки относно тренировките на жените. 
​JK Fitness

Тагове:

Публикувай коментар

Име
Адрес на е-поща
Коментар
Защитен код
Изработка 8xdesign.com
JK FITNESS MARKET © 2017