Clicky

21 Sep

Мускулен растеж, ДНК и гени, част 1

Публикувано в: Методика на тренировка

Настоящата статия от блога на JK Fitness, разглежда въпроси свързани с механизмите на мускулния растеж и значението на генетичния потенциал на човека, както и промените му на клетъчно ниво, в зависимост от начина на трениране.

Уважаеми читатели на блога на JK Fitness,

Бихме искали да споделим с Вас, наше становище за значението на някои механизми и фактори на мускулния растеж.

В част 1 от настоящия материал, Ви представяме отговори на въпроси свързани с:

Мускулен растеж, хормонално-имунни фактори, сателитни клетки

Интензивните силови натоварвания могат да причинят микрокруптури /микроразкъсвания/ на мускулни фибри, често с външен израз мускулна треска, мускулни крампи и др. Повредените влакна компенсаторно активизират имунната система на организма и т.нар. „сателитни клетки”. Целта на тази мярка е не само да се осигури авторегенерация на засегнатите миофибри, но и да стимулира тяхното заздравяване и по-нататъшен растеж като адаптационно проявление. Повредените мускулни влакна стават обект на по-усилен кръвопоток, донасящ кислород, хранителни вещества /в частност пластични материали/, макрофаги /левкоцити – бели кръвни клетки, имащи защитна функция/ и др. Резултатът от това е интензивно възстановяване на мускулна тъкан и елиминиране на отпадъчните продукти от нейната дейност. В този процес особено значимо е активизирането на сателитните клетки, имащи пряко отношение към мускулното възстановяване и растеж.

  Какво представляват сателитните клетки и в какво по-конкретно се състои тяхната функция?

  Отговорът предоставя приетата в САЩ концепция „Myonuclear Domain Theory”. Сателитните клетки са разположени по повърхността на мускулните фибри /в по-голямо количество при влакната STF/ и са многоядрени. Обикновено неактивни, те могат да се активизират от хормоналните реакции, провокиращи се в условия /в частност/ на силови тренировки – става въпрос за производството на хормони с анаболно действие, като соматотропния хормон, тестостерона, инсулинооподобния растежен фактор /ИПФ-1/, неговия по-силно действащ вариант МРФ /механичния растежен фактор/, хепатоцитния растежен фактор /ХРФ/ и др. Приема се, че ако нарастването на мускула в хода на системни тренировки се стимулира от достатъчни по сила /тренировъчно обусловени/ хормонално-имунни реакции в организма, процесът ще е свързан с повишаване броя на ядрата в сателитните клетки. Същите започват да се включват в увредените мускулни фибри и фактически стават част от тях – веднъж съединили се с миофибрите, сателитните клетки им „даряват” ядра. Допуска се, че увеличаването по този начин и на броя на ядрата в мускулните клетки води до усилване на вътреклетъчния протеинов синтез /увеличаване количеството на съкратителни белтъци актин и миозин/. Би било логично да се приеме, че това ще доведе до нарастване капацитета на миофибрите за съкращения и съответно за растеж, т.е. ще доведе до нарастване обема на мускулните снопчета /фиг.1 по McArdle W., Katch F., Katch V., Exercise Physiology – 4 изд./:

 

                                                                             

  Важността на сателитните клетки за мускулния растеж била експериментално доказана от шведски учени /Kadi и Thornell, 2000/. Те изследвали група жени, тренирали 10 седмици силови упражнения; преди и след експеримента чрез биопсия взели тъкан от трапецовиден мускул. След експеримента жените показали 36 % увеличение на физиологичния напречник на мускулните влакна, хипертрофията на миофибрите била придружена от приблизително 70 % нарастване на броя на клетъчните им ядра, при 46 % увеличени и на броя на сателитните клетки. Била установена положителна корелация между двата типа показатели и се приело, че придобиването от миофибрите на допълнителни /от сателитните клетки/ ядра е била предпоставката за мускулно нарастване след силовите тренировки. Предполага се, че активизирането на сателитните клетки около мускулните влакна и възможността им да се превърнат в мускулни фибри е една от предпоставките за хиперплазията.

  Тук бихме искали да споделим нашето становище за това, че увеличаването на мускулните размери и повишаването на максималната сила имат твърде различни механизми на постигане, за което е нужна и специфична методика на тренировка. Специфичните силови натоварвания водят до разграждането на специфични белтъци, т.е. до специфични метаболитни продукти. Същите играят основна роля в последващите процеси на изграждане на специфични за съответната тренировъчна методика белтъчни структури и ензимна активност, ускоряваща синтеза на ДНК и влияеща върху хормоналния отговор и т.н. Когато системно се натоварват определени мускулни влакна, към тях приоритетно отиват и пластично-енергийните ресурси на организма, с резултат изграждане и на нови влакна от същия тип; изтъкнатият наш специалист в тежката атлетика Иван Абаджиев отбелязва /2009/, че „постепенно генетичната обусловеност намалява своята значимост”.

  Изследванията на руските учени Тамара Сахно и Виктор Карабасов и техния микробиологичен метод за превръщане (трансформиране) на химични елементи, изотопи и микроорганизми в други, чрез промяна на тяхната поляризация (Руски патент - RU 2563511, 2014 г.) показва, че микроорганизмите имат положителен или отрицателен заряд, който зависи от физиологичното състояние на клетките и електро-кинетичните характеристики на средата (разтвора) в която са те. Микроорганизмите имат способността да абсорбират йонно-химически елементи от разтвора – напр. отрицателно заредените притеглят алфа частици и протони, а положително заредните притеглят електрони, като ги отнасят до други химически елементи. Така се формират нови химически елементи и микроорганизми, а процесът наречен „трансмутация“ се управлява чрез изменение на заряда и отдаване на електрони и протони. Това, отнесено към средата в организма на човека, хипотетично може да предположи, че промяната в химизма в мускулните клетки следствие работата им при натрупвана умора, и по- специално изчерпване на водорода, калция, натрия, калия, кислорода и др., може да бъде възобновявано. Този регенериращ процес вероятно може да се осъществи от трансмутация на участващите микроелементи в наличната флуидна среда в която се провеждат деполяритивните съкратителни процеси. Без да ви ангажираме с абсолютна достоверност на изложените предположения считаме, че е дошло времето да се разбере, че информацията сведена до мускулните клетки и променяните заряди следствие различните по характер тренировъчни натоварвания, трябва да бъде „изчистена от шумове“, т.е. да е специализирана и без излишни нискоефективни въздействия и губене на време. Генетичния код ще „отключи“ програмираните способности на организма да формира енергийно-вибрационни структури от миофибрили (т. нар. от нас матрици) с точно определени функции.

  Експериментът на Doeke R. Hekstra също доказва, че съществуващите белтъчни матрици в мускулите придобиват определена функция, следствие взаимодействието на модела на действащите в мускула сили (напрежения възпроизвеждащи биомеханичната картина на движенията) и координираното движение на аминокиселините, предизвикано от промени в поляризацията на електрическото поле (Hekstra R., White K., Socolish M., Henning R., Srajer V., Ranganathan R., 2015 – Department of Molecular and Cellular Biology and School of Engineering and Applied Sciences, Harvard University, USA). Авторите експериментално доказват, че насочването на силни електрически импулси към белтъчни кристали (наблюдавано чрез рентгенова кристалография) води до структурни (пространствено-времеви) промени в протеините. Белтъчните кристали толерират високочестотни електрически импулси, достатъчно силни за да управляват съгласувани движения с времетраене под микросекунда. Едва доловимите индуцирани движения включват различни физични механизми, проявяващи се чрез структурата на протеина (фиг.2):

 

                                                                                

  Фигурата показва структурните промени в белтъците, следствие на поетапно генерирано електрическо поле (a-f променящи се модели съобразно преразпределението на плътността на електроните в молекулите).

  Глобалния модел на „електрически поляризиране – индуцирани движения“ съответства на естествено предизвиканите структурни промени в белтъчно-функционалните мускулни матрици. Това потвърждава становището ни за целесъобразността от специализиране на тренировъчните натоварвания, чрез моделиране на състезателните условия.

  Следва ……….

  (За написването на част 1 от статията са използвани материали на В. Протасенко, материали от Електронен учебник по кондиционна подготовка“ на Колеж по спорт „Био Фит“, извадки от книгите на Ю. Карабиберов - „Фитнесът“ и „Кондиционната подготовка във волейбола“ и др.).

Колеж по спорт „Био Фит“ и JK Fitness

 

Публикувай коментар

Име
Адрес на е-поща
Коментар
Защитен код
Изработка 8xdesign.com
JK FITNESS MARKET © 2017