Kондиционната подготовка в спорта – съвременни концепции - част 2 Автор: Юлиан Карабиберов
................................. Продължение на част 1
Способността на живата материя да самоорганизира и реорганизира функциите си с цел постигане на баланс и хармония променящи се в хода на спортно-техническата работа поставя въпроса, дали в организма не се изграждат механизми за противодействие на провокиран тренировъчен дискомфорт, които по същество са израз на функционална адаптация към нови създавани специфични условия. Всеки процес е свързан с обмен на енергийно-информационни потоци, осъществяващи взаимовръзката между веществата, най-вече функциониращите белтъчно-мускулни матрици, които ни интересуват. Тук, отдавайки дължимото на регулаторно-информационната функция в частност на нуклеиновите киселини, определяме и триединството между вещество, енергия и информация, като фундамент за самоизграждане и усъвършенстване на най-сложния разумен модел в природата – човешкият организъм.
Използването на едни и същи форми на спортуване дълго време, без или с незначителни промени в показателите на натоварване и най-вече в интензивността му е малко рационално, поради вероятността от настъпването на застой в тренировъчните резултати /например случаите на скоростна бариера). Функционално-координационната тренировка по българската тренировъчна система “JK Fit Motion – Professional”, доминираща в последните модули от нашите програми, се явява подходяща форма за разнообразяване и “инжектиране” на нов заряд за качествен растеж в комплексното проявяване на двигателните качества – практически качествата винаги се проявяват във взаимовръзка помежду им, независимо дали мускулната работа се реализира като прости (едноставни) движения, или като по-сложни двигателни.
В същото време многократното повторение на движенията води до повишаване на икономичността им - движенията стават “по-изчистени” откъм участие на мускулни фибри, т.е. участват само тези, които са пряко ангажирани в действията или директно ги потенцират. Така се намалява мускулното напрежение и енергоразхода, с краен резултат повишаване на силата и особено на бързината и издръжливостта. За да се повиши коефициентът на полезно действие /икономичността/ на движенията, особено при цел спортно майсторство, е необходимо трениращият да е детайлно запознат с биомеханичната същност на упражненията, т.е. да познава добре техниката на изпълнението им – кога и доколко съответните мускулни групи трябва да са разтегнати и напрегнати и т.н. Живият организъм е способен в процеса на различни дейности да променя своите работни характеристики, обема на миофибрилно участие и метаболизма си в зависимост от ситуациите на натоварване и външните въздействия, като ги икономизира и прави по-ефективни. Това е свързано с процесите на автоматизация, затвърдяване и усъвършенстване на движенията, които процеси са залегнали във всяка тренировъчна програма и по същество са база за оптимизиране техниката на изпълнение.
Очевидно, че вариативността на тези процеси ще зависи от промяната в нивото на физическата подготвеност, безусловно кореспондирайки с „принципът на единство на физическата и техническата подготовка”. Това и целят различните форми на двигателна активност застъпени в кондиционните програми - разностранно да повлияват върху процеса на повишаване на спортната квалификация.
Моделът на многогодишна подготовка има спираловиден характер, в условия на известна цикличност и разнообразие на използваните тренировъчни средства и методи. При това, теорията придобива недостоверна стойност, без да е потвърдена в практиката.
Затова в настоящия материал и бъдещи публикации ще предложим експериментирана и успешно апробирана в практиката цялостна научна концепция за кондиционна подготовка в спорта.
В обобщение на горенаписаното, считаме за целесъобразно вниманието да се насочи към това, че:
· Организмът е система, изградена от 3 основни взаимно свързани подсистеми:
· обезпечаваща
· работна
· командна
· Мускулните клетки, разглеждани като енергийно–информационни микроструктури на организма, се явяват негов основен компонент, върху чийто функции трябва да се насочи вниманието.
· Целенасочените тренировъчни натоварвания и в резултат от тях запаметени мускулно-клетъчни вибрации, могат да формират в мускулните влакна специфични молекулярни матрици /белтъчни конфигурации/, явяващи се потенциални носители на съответна тренировъчно-мускулна информация.
С оглед на това, спецификата на използваното в програмите многообразие от тренировъчни въздействия, прилагани в отделните етапи (модули) на подготовка съобразно принципите на приоритета (атрактор в модул), синергизма, кондиционното потенциране и др., резонира във формирането на такива специфични матрично-мускулни единици, които ще са следови подписи, удостоверяващи качествените промени в резултат на извършената работа.
· За да бъдат полезни в конкретния спорт, тренировъчните програми трябва да бъдат съобразени с неговата специфика, както и с тази на всеки отделен състезател (виж въпросите в заключителната част на учебника).
Анатомичният и биомеханичният анализ на движенията в спорта и неговата физиологично-биохимична характеристика ще са основния ориентир за съставяне на програма от тренировъчни средства със специфичен, а дори и с общ характер. Тези средства ще са максимално полезни, ако са съобразени с анатомо-биомеханичните особености на работната подсистема на всеки състезател, типа нервна дейност, генетично заложените възможности на обезпечаващата система. Хармонията между вибрационни полета „спортна дейност – състезател“ ще е необходимото условие за успешна работа.
· Разнообразието на използваните тренировъчни форми (средства) задължава реализиращият ги специалист да познава в детайли техническите им елементи.
Кои са средствата за въздействие?
- превантивно-стабилизиращи и превантивно-динамизиращи, за еластичност и мобилност в свързочните звена на опорно-двигателния апарат, за равновесие и баланс (развиване на дълболки мускули – фиксатори, стабилизатори, ротатори), за заздравяване на мускулите около ОЦТ, тазовото дъно и тазобедрените стави – („core stability”), за третиране на миофасциите, за стречинг и гъвкавост;
- упражнения за контрол на отделните части на тялото и придвижването му в пространството – основно гимнастически (основна, спортна, аеробна гимнастика и др.);
- циклични кардиоупражнения за аеробна и обща издръжливост- бягане, плуване, колоездене и др.;
- анаеробни и анаеробно-аеробни за сила и силова издръжливост с локално и регионално въздействие, за балансирано пропорционално развитие на силата на агонисти – антагонисти, близкостоящи мускули, синергиращи мускули, ОФП, културистични, бавно-динамични, тежкоатлетически за междумускулна и вътремускулна координация, инервация и мускулна хипертрофия – саркоплазмена, миофибрилна;
- плиометрични и балистични лекоатлетически за взривна сила, за бързина и силово-скоростна издръжливост;
- функционално-координационни от системата „JK Fit Motion“, свързващи простите движения в сложно-координационни с висока скорост, вкл.в безопорно положение на тялото.
Какво трябва да се знае за да се изполват ефективно тези средства?
Следва продължение ................ JK Fitness
