(време в замяна на ментален навик) Автор: Христо от Лясковец-Христов (на снимката)
Добре е да прочетеш от друг това, което сам си почувствал... Защото мечтата, която величае умът ми - през годините, е идеалът на който се прекланям в сърцето си - цял живот.
Повечето от решенията, които вземаме всекидневно, може да ни се струват продукт на съзнателен процес, но всъщност не е така. Те са навици. А навиците, твърдят учените, възникват, защото мозъкът ни постоянно търси начини да си спести усилията. Ако зависи от него, мозъкът ще се опита да превърне почти всички редовно изпълнявани дейности в навик, защото само така ще има възможност повече да си почива. Този инстинкт за пестене на енергия е огромно предимство за човешкия род. Този процес, протичащ (вътре) в нашия мозък, е тристепенен цикъл. Той започва със "знак", който подсказва на мозъка ни да превключи на автоматичен режим и какво поведение да избере. След това идва "рутинното действие", което може да е физическо, ментално или емоционално. И накрая е "наградата", по която мозъкът съди дали целият цикъл си заслужава да бъде запаметен за бъдеща употреба. С времето този цикъл – знак, рутинно действие, награда, знак, рутинно действие, награда... знак – все повече се автоматизират. Знакът и наградата се свързват все по-трайно, докато възникне едно нетърпеливо очакване и мощен копнеж. В крайна сметка, независимо дали ходите пеша (в гората или парка), тренирате във фитнес зала, практикувате йога, ходите на масаж, срещате се с приятели (по интереси), четете тематични книги и учебници, общувате на живо с хората, тренирате или се състезавате в отборен или индивидуален спорт (борещ се за купа или олимпиада), тренирате хора с индивидуален подход или отборно, възстановявате се от заболяване, пишете в дневника си, рисувате, свирите, пиете вода с лимон, ядете повече плодове и т.н... вие, "раждате" един нов навик.
Но искам да знаете, че навиците не са нещо неизменно. Те могат да бъдат пренебрегвани, променяни или заменяни. Но причината, поради която цикълът на навика е важно откритие, е, че той разкрива една базисна истина: когато се формира нов навик, мозъкът престава да участва пълноценно в процеса на вземане на решения. Престава да полага усилия и пренасочва вниманието си към други уж „по-важни“ задачи. Ако целенасочено не се противопоставите на навика, ако не откриете нови навици, привичното поведение ще се разгърне автоматично. Но опознаването на механизма на навиците – на цикличната структура на навика – ни дава възможност по-лесно да ги контролираме (а не да се оправдаваме, че нещо друго ни контролира живота). Научите ли се да „разглобявате“ един навик на съставящите го компоненти, можете да го реконструирате както пожелаете. Освен това навиците никога не изчезваат.
Те се кодират в структурите на мозъка и това е огромно предимство (тъй като би било ужасно неудобство да се учим да шофираме всеки път, преди да заминем на почивка). Може да не си спомняме опита, формирал навиците ни, но веднъж формирани в мозъка ни, те започват да влияят върху нашето поведение – често без да си даваме сметка за това. Навиците са мощни, но деликатни конструкции. Те могат да се формират несъзнателно или да бъдат изграждани целенасочено. Често се появяват без наше съгласие, но пък могат да бъдат реконструирани (когато сме осъзнати и усетим, че нещо не е наред в нас). Освен това определят живота ни в много по-голяма степен, отколкото подозираме – толкова са силни, че мозъкът често се поддава на въздействието им, загърбвайки всичко друго, дори здравия разум. Но ако сами вие не знаете какво искате, "другите" с радост ще ви го внушат! За това не обсъждайте какво правите с хора, които не знаят за какво става на въпрос. Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и да саботира целият ви процес.... "Включат ли се ограничаващите ни вярвания, влизаме в зоната на съмненията си и излизаме от зоната си на действия!"
Само така ако един малък навик (който не е самоцелен) може да оцелее във времето ако има една по-голяма цел зад себе си (но пък изграждането на навици също може да е наша цел, която да ни помогне в дадена по-голяма картина). За това е хубаво човек да изгражда истински навици (които да са неговия "спусък"), а не да си поставя само цели, който да стоят някъде там-нереализирани години наред, защото нямат нужната сила да се реализират. И защото стана много модерно по семинарите да се говори за целеполагане от хора без всякакви навици, то после става така, че мнозина посетителите да не могат да "изхранят" целта си до нейната истинска реализация. Горивото трябва да дойде не от изчерпаем източник - като волята или само навитата мотивация, а от силата на навика (от онова силно "защо"... го искаш даденото нещо), изпълнено в рутинна среда и отработено десетки пъти... А само силните навици се открояват при помощта във визията ви след като бъдат закотвени в живота на ежедневието ви, което след като се изчисти/избистри моделът - само той остава на фокус (и нищо друго).
Особено в детството ни навиците се формират без нашето съгласие (като например услужливо забравят родителите ни да ни кажат да пием повече вода... но това не се случва защото и на тях не са им казали). Множество проучвания показват, че никое семейство няма намерение да се храни във верига за бързо хранене редовно с децата си. Просто се започва с „веднъж месечно“ постепенно става „веднъж седмично“, после „два пъти седмично“ – докато знаците и наградите постепенно изграждат навика – и децата скоро се хранят с нездравословно количество хамбургери и пържени картофи. Но тъй като често не осъзнаваме затвърждаването на описания механизъм на навика, ние оставаме слепи за възможността да го контролираме.
Но едва когато се научим да разпознаваме знаците и наградите, можем да променяме и самия механизъм.
Много често "после"(близко бъдеще) се превръща в "някой ден"(далечно бъдеще), а "някой ден" много често - в никога (изоставено бъдеще)!
Когато съм "жаден" е прекалено късно да копая кладенец! Малкото хора, които ме познават, знаят че съм човек придал смисъл на живота си и не ми се налага да го търся повече! Какъвто свят си създам отвътре, в такъв свят ще се озова отвън! Но пък за това от време на време се предизвиквам с нови знания на нова тематика (свързана с човешката мозъчна дейност), която не ми е била присъща (до сега), което силно увеличава способността ми да виждам връзки там, където останалите не могат да виждат... и правя невидим паралел (медитацията осъществява това, което е невъобразимо за околните). За това не оставям нищо за последния момент, а планувам докато пладнувам. Така след невидимото за никого целеполагане (защото планиране без действия е просто мисловен експеримент) следва видимото последователно действие стъпка по стъпка в моя полза... Така мотивацията за мен е това, което сваля товара от плещите ми, когато се научих да организирам правилно енергията си!
С нещо трябва да е зает умът ми (като грандиозна цел), с нещо да е заето тялото ми (да се труди), и т.н. и т.н... И така сам разбрах един ден (преди години), че завършването на нещо малко (каквото и да е то) ми показва нагледно, че мога да се справя с всичко по пътя си... Най-ценния ресурс, който за мен е невъзобновяем е времето. За жалост когато не планирах как правилно да минава то, то просто отлиташе (без да разбера), и в един миг осъзнах, че са минали години, през които не се е случило нищо смислено(в живота ми). А аз си седях на същото място, където съм бил и преди когато не съм имал планове за бъдещето си. Така или иначе времето ми всеки ден се превръщаше в моето настояще и пак нищо не се променяше... Не ми е приятно да ви го кажа, но се налага, защото който не планува как да използва най-скъпия (неосъзнат) ресурс – времето (като мен), то друг ще го управлява (за жълти стотинки)! Ако аз исках да работя работа, в която само да изпълнявам това, което някой ми казва, то - няма никакъв смисъл да се пъна да развивам това умение (да разрешавам проблеми). Но след като исках да израствам в кариерата си, да се (из)качвам в „очите“ на хората или исках да се занимавам със собствена дейност то - по-добре бе да се захвана за работа да изградя това умение. Защото ако лично аз не се бях научил да намирам решения там, където 95% от хората чакат на готово - то аз нямаше да се превърна в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! За това в нишата в която работя, не срещам никого, който би дал всичко, първо да се научи, а след това да преподава като мен! Нещата, които програмирах през последните години, се случиха по много странен начин. Те никога не се появяваха с фанфари. Нямаше светкавици и гръмотевици, небесата не се разтваряха, както и земята (слава богу).
Но с помощта на мисловния ментален отпечатък се изгради един комплексен образ, които ми свърши чудесна работа за бъдещето ми.
Едно от нещата, които установих (чрез мозъчния тръст, с който работя) през последните 27 години е, че: корпоративния свят (който бълва вредни храни) няма нужда от здрави хора, защото те са в тежест на "света", в който живеем и не пълнят хазната им. За това са взели решения да запълват „телесният им обем“ с празни/кухи въглехидрати (но не захарта е проблемът на обществото ни, а комбинацията с недобрите мазнини, които запълват и забавят процесите във вътрешностите им), за да могат по-лесно да затлачат телата им (което пък се поддава толкова лесно на изкушения - без изградени устойчиви навици), с което пък замъглят съзнанието им (чрез невротоксините в тях) и обезоръжават мисленето им (тази е една от най-опасните комбинации съществувала някога и създавана от човеци за вреда на други хора с цел печалба). А когато това се случи - воáла... имаме издадена рецептурна "книжка" и вече хората са вкарани в омагьосания кръг (като овце в кошара) пред аптеките (фармацията). Така много по-лесно се манипулират и използват и когато има нещо „важно“ за решаване (като да направят своя личен избор - те нямат такъв, защото някой друг вече го е направил вместо тях-просто го е иззел), то вече е решено и спуснато "от горе". За това изграждането на вътрешната дисциплина(от качества към навици) е толкова важна задача на нашето общество, което да противодейства на вече лъжливото статукво. Без да му се доверяваме да ни води като ни изземат нашето право. Иначе сме без вина-виновни и без борба-поробени! ... Значи „проблема“ не е в това, че твърде много или твърде бързо се развиваме или съзряваме, а в това, че сме „изтървали” времето през което сме могли да се научим да правим нещата по „правилният“ начин макар и бавно, когато сме били още здрави...
..... следва продължение ........... JK Fitness & Колеж по спорт "Био Фит"