Част 1 Автор: Юлиан Карабиберов
Кондиционната подготовка в спорта като процес,
цели постигане на състояние на вибрационно-енергийна хармония
на организма на спортиста със състезателната реалност
Юлиан Карабиберов
.jpg)
Развитието на спорта в наши дни поставя нови изисквания в подхода към методиката на подготовка и в частност към организацията на тренировъчните натоварвания. Това предполага вникване в интимната същност на функциониране на клетките на човешкия организъм като цялостна система – вникване в спецификата на проявление на енергийния му потенциал и на промените в него в условия на натоварвания с различна тренировъчна насоченост. Всичко отбелязано лежи в основата на съвременната концепция на кондиционната подготовка в сферата на високото спортно майсторство.
Приетият от нас подход при разработването на тренировъчни програми за кондиционна подготовка в спорта, почиващ и върху някои постановки на квантовата физика, дискутираме интегрирано със спортната практика в следните насоки:
1. В квантовата физика се засяга въпросът за възможността, вероятна пренастройка на честотата на електромагнитните вълни /вибрации/ да промени /в някаква степен/ структурата /конфигурацията/ на материята. Това говори в полза на твърденията ни, че системните целенасочени тренировъчни натоварвания и в резултат от тях запаметени мускулно-клетъчни вибрации, могат да формират в мускулните влакна специфични молекулярни матрици /конфигурации/, явяващи се потенциални носители на съответна тренировъчно-мускулна информация.
2. Биофониката /раздел от биологията/ изследва процеса на отделянето на частици електромагнитна енергия с произволна честота от живите клетки, в резултат на тяхната метаболна активност, които са и носители на някаква информация. Ако това е така, следва да приемем, че мускулните клетки, разглеждани като енергийно-информационни микроструктури на организма, се явяват негов основен компонент, върху чийто функции с основание трябва да насочим вниманието си!
3. В условия на физически натоварвания излъчването от кората на главния мозък на съответни импулсни вибрации /по характер двигателни и др/ в посока на определени мускулни клетки, довежда в крайна сметка /по „принципа на резонанса” /резонанс на Шуман/ до функционални изменения и респ. до изграждането на нови качествени състояния – последните разглеждаме в настоящото учебно помагало именно като кореспондиращи с модулните ни модели на тренировъчни натоварвания/. Електромагнитният резонанс в система от вибриращи структури /мускулни и др./ означава синхронно усилване амплитудата на генерираните електромагнитни вълни в процеса на препредаването, транслирането им /явлението „ квантова синхронизация”/ - можем да приемем, че именно това отразява моментния специфичен работен режим на двигателния апарат. От позицията на „квантова синхронизация” интерпретираме процеса на бързо заучаване, осъзнаване и запаметяване на тренировъчните движения, който процес сам по себе си е източник на електромагнитни импулси, ефективно възникващи у индивиди с добро здравословно състояние /Дейвид Бохм/. Tук припомняме, че една от приоритетните задачи на „общо физическата подготовка/ОФП/” е постигането на добър здравословен статус!
Като функция на природата здравето на всеки организъм предполага той да е в състояние на постоянна функционално-енергийна връзка със заобикалящата го среда.
4. Простите движения на двигателния апарат са функционален продукт на единични /условно казано/ електромагнитни еферентни импулси, генерирани от кората или подкорието на главния мозък и транслирани към съответни мускулни клетки. По-сложните движения обаче, които ангажират повече мускулни групи, провокират мозъчните моторни центрове да генерират по-масивен поток импулси. Последният, разпределяйки се в посока на по-голям брой различни мускулни влакна, намалява по количество и в някаква степен отслабва по мощност – т.е. генерираната работна сила сумарно ще бъде по-малка. В резултат, достигналият до отделните влакна електромагнитен импулс може да бъде относително по-слаб и в някои случаи недостатъчен /подпрагов/ по сила, за да включи в действие тези, обезпечаващи максимални силови и скоростни параметри на движения/ т.е. по-малка генерирана работна сила/. Затова даваме приоритет на тренировъчно натоварване, например на един крайник /подскоци на един крак, клекове с един крак, изтласкване с една ръка и др. Това се обосновава /теоретично/ и с някои данни от квантовата физика, дискутираща върху „експеримента с двойния процеп”. Така потвърждаваме становището си, че: началните етапи на подготовка трябва да са базирани върху прости по структура силови упражнения, след които целенасочено да се премине към по-сложни лекоатлетически средства и едва в последната трета на кондиционната подготовка да доминират сложно-координационни упражнения с висока интензивност /познати в практиката като функционален фитнес/. Тези упражнения ще ангажират голямо число двигателни единици. Във високото спортно майсторство този тип тренировки означаваме като “функционално-координационни”. Отбелязваме, че последните не могат да допринесат съществено за изграждане на максимални силови и силово-скоростни възможности, именно поради /виж по-горе/ отклоняване на инервиращите еферентни двигателни импулси в посока на повече мускулни клетки /мускулни влакна/ със съответно намаляване на тяхната сила. Закономерностите, разкрити при експеримента „с двойния процеп”, стоят и в основата на предложения от нас „Принцип на целенасоченото разнообразие” (виж "Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта").
В хода на подготовката по нашите тренировъчни програми се преминава от по-прости с локално въздействие силови упражнения към по-сложни с глобално въздействие функционално-координационни упражнения. Това означава, че разглеждаме човешкия
организъм и двигателната му дейност като взаимно свързани и потенциращо-синергиращи се системи, чиято крайна цел е постигане на функционална хармония между състезателя и тренировъчно-състезателна среда.
Сложните скоростно-координационни движения, заложени във функционално-координационна тренировка обхващат /теоретично-практически казано/ широки „вибро-енергийно-информационни полета”, формиращи единна синхронизирано вибрираща система. Фигуративно казано, тази система е като комплекс от струни на китара, всяка от които носител на собствена честота на трептения, но сумарно възпроизвеждащи мелодичен акорд. Именно такава система предвижда тренировъчната програма „JK Fit Motion”, прилагана в модела на последните модули. В контекста на изложеното дотук се опитваме да обосновем наше становище за „Теория на струните” в унисон с постановки на квантовата физика.
5. Направените дотук теоретични разсъждения показват как генерираните в здрав организъм тъканно-структурни /нервно-мускулни/ вибрации, формиращи електромагнитно- енергиен поток, достигат висока мощност във функциониращата мускулна клетка. На принципа на последователното предаване, резонанс и синхронизация на генерираните електромагнитни импулси се изгражда съответстваща “функционално-структурна калибрираща решетка” /Пени Феникс Дубро/, запаметяваща информация в резултат от саморегулиращите се функции на организма.
С оглед по-разбираемо изложение на разглежданите материали работим с понятието физически качества - сила, бързина и издръжливост като комплексно проявление при мускулна работа. Тъй като тези качества са в хиперболична зависимост, в процеса на тренировъчната подготовка те се характеризират с относителна асинхронност в развитието си.
6. Б. Кадомцев /1990/ разглежда човешкия организъм като комплекс от „динамични системи с информационно поведение”, в който системата с по-високо функционално ниво притегля в процеса на саморегулация елементи от останалите. Притеглящата система, означавана в „теорията на хаоса” като атрактор (от англ. to attract – притеглям) е функционално доминираща в процеса на адаптация. В същото време, притеглените към атрактора функционални елементи от други системи, също оставят, повече или по-малко отпечатъци върху стабилността на динамиката на този процес. Нобеловият лауреат по химия за 1977 год,. Иля Пригожин доказва, че при приток на вещества и/или, енергия от околното пространство в достатъчно сложна среда, в нея е възможно да се образуват нови структури, наречени дисипативни структури, отнасящи се и до биологични системи, каквато е човешкия организъм. А.А. Ухтомски, показва, че всяка система има своя доминанта, носеща информация за поведението й обръща внимание на това, че не силата на външните дразнители прави даден център доминантен, а способността на този център да сумира в себе си вълните от страничните импулси и да усилва своята възбуда. Това подкрепя „въловата ни теория“ чрез която обясняваме двигателите качества и типовете мускулни контракции (ще бъде специално разгледана в самостоятелна статия, виж "Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта").
“Принципът на доминантата” е заложен и в нашите програми, като приоритет в тях има работата за едно физическо качество в тренировка и дори в отделен модул. Това говори за определена специфика в тренировъчните ни програми, респ. за решаване с тях на специфични задачи, В отделните тренировъчни модули функционалните промени са постепенни по характер, докато тези между тях са скокообразни, като в точките на нарушаване стабилността на системата се преминава към ново качествено състояни. Това се обяснява от квантовата физика като “точка на относителна флуктация”, практически означаваща, че всяко по-значително колебание в нивата на функционалните системи, в частност в тези на качествата сила, бързина и издръжливост, може да доведе до функционално дестабилизиране (М. Гъдев, 2018). Но съгласно „принципа на порядък чрез флуктации“ открит от Иля Пригожин (1997), порядъкът и безпорядъкът не са противоположности, а са две неотделими части, стимулиращи прогреса, така както анаболизмът и катаболизмът осигуряват мускулното развитие. Обединяващи принципи не са стабилните състояния, а динамичното състояние на неуравновесените системи, като носители на развитието. На тази основа са формирани и част от нашите разсъждения за адаптацията и мутацията, които ще опишем в специална статия.
.jpg)
Асинхронното, фазово развиване на физическите качества рефлектира в триизмерно деформиране (изкривяване) на пирамидалната формирана от нивата на двигателните качества, която се разширява и свива по специфичен за всеки модул начин. В резултат на 5-7 последователни целенасочени стресови тренировки за дадено качество се преминава в друг работен режим, основан на нова динамично-силова “синергична организация на нервно-мускулната работа”. Тук трябва да отбележим важноста в този процес на синергизма и във връзка с него на въведения от нас “принцип на кондиционно потенциране”.
Шестте примерни тренировъчни модула, графично показани във вече публикувана от нас статия, маркирани фигуративно със 6 типа пирамидални графики, представляват съответните специфично запаметявани етапни функционални пренастройки /функционални модели/. Всеки модел е в състояние на относително равновесие (временна адаптация), представено на графиката с точки върху пирамидалните повърхности, съответстващи на нивата на силата, бързината и издръжливостта. Постепенното изменение на модела на пирамидите в шестте модула, в резултат на тренировъчните въздействия и респ. логично възникващите пространствено-времеви фазови деформации, бележат новите качествени изменения в кинематиката на мускулните движения. Отначало процесът е свързан с разширяване на етапно-тренировъчния обем (разширяване на фазовия обем), което рефлектира в голям диапазон на разнообразие/ средства на общо физическата подготовка. Колкото по-големи са възможностите в това отношение, толкова по- големи са и тези за формиране на нови типове взаимовръзки и постигане адаптируемост на базата на синергичния подход. С напредване на подготовката по модули, тренировъчният обем се стеснява, като постепенно притегляните от атрактори елементи на относително неустойчиви системи се сливат в последния модул на нашата тренировъчна схема в един основен, характеризиращ се със стабилност.
Фактически по подобен механизъм се осъществява поетапния преход на физическите качества в двигателни възможности и респективно се повишава способността за тяхната ефективна реализация в състезателна обстановка. Впрочем въпреки че говорим за успоредност в развиването на физическите качества, то само едно за дадения модул е ключово /доминиращо като основен атрактор/. Достигането на определено ниво в неговото развитие, “отключва” прехода към ново качествено състояние на психо- моторна подготвеност: на примера на планирането във волейбола: в първия модул това качество е силата, в следващия е взривната сила, в по-следващия – бързината, след това – скоковата и скоростната издръжливост и в последния модул – ловкостта, като способност интегрираща постигнатото в предходните модули.
Ето защо, в края на всеки от модулите се програмира относително стесняване на функционалните модели (свиване на фазовия обем). С това, разнообразието от средства в началото на всеки модул, постепенно се намалява до най-значимите и полезни за развиването на основното за модула двигателно качество (основен атрактор); с цел поддържане например на базовото качество- сила, броя на използваните неспецифични средства в последните модули се свежда до 3-4.
Етапното намаляване на обема на неспецифичните тренировъчни средства и разширяване на обема на специфичните, гарантира готовност за разнообразна състезателна дейност (изисквана например в спортните игри) - затова се и отчита от една страна стесняване на пирамидата от общи и неспецифични упражнения, а от друга, нейно разширяване обусловено от специфичните и специални упражнения.
Ето защо, поддържаме становището, че особено в спортните игри, ловкостта със своя коорданационно-интегриращ характер има най-голямо факторно тегло в цялостния процес на подготовка. Ловкостта характеризира степента на способност за най-ефективнна изява на двигателните качества в състезателна обстановка и следователно тя трябва да се развива най-вече в специфични условия и със специални средства, т.е. с използването на състезателния уред, партньор, топка или друго за технико-тактическо моделиране на реални игрови условия.
Интегралното проявление на двигателните качества в отделните модули, на базата на синергизма в нервно-мускулната работа очевидно изисква стесняване на едни и разширяване на други използвани етапно-тренировъчни средства по вид и обем. Целта е постигане на функционална хармония и резонанс на ефективни индиректни мускулни въздействия, респ. на тренировъчно-мускулен трансфер на качества, с краен резултат повишена игрово-състезателна успеваемост. Закономерно свързаните с това фазови деформации на пирамидалната повърхност ще отразяват намаляване на тренировъчните обеми при едни атрактори /напр. силата/ и увеличаване обемите при други /напр. специализирани – ловкостта/. Подобна пирамидална графика би отразила възможен спад в нивата на силата, но същевременно и осезателно подобряване на ловкостта.
Очевидно, принципи на квантовата физика показват какъв би бил най-краткият път на работа, за да се постигне добра кондиция - без излишен разход на енергия и използване на ниско ефективни средства и методи. Добрите треньори отдавна/ емпирично/ са намерили този път, без да познават законите на квантовата физика като всемирна наука.
Тълкуването обаче на нейни закони и принципи трябва да става много внимателно, защото става въпрос за все още неизучения микросвят на човешкия организъм и респ. за невъзможността понастоящем да се обяснят много от явленията в него.
Следва продължение .......